Бернхард Риман: Разлика между версии

▲Неговият баща Фридрих Бернхард Риман бил [[Лутеранство|лутерански]] [[свещеник]]. Бернхард бил второто от общо шест деца — две момчета и четири момичета. До неговата десета година го обучавал баща му, на когото помагал и един начален учител от местното училище. През [[1840]]{{tsp}}г. Риман директно влязъл в 3 клас на [[лицей|лицея]] в [[Хановер]]. Докато учил там, живеел при баба си, но през [[1842]]{{tsp}}г. тя умира и той се премества в гимназия в [[Люнебург]]. Макар да бил добър ученик, Риман не блестял с нищо особено. Показвал интерес към математиката и директорът на гимнанията му позволява да чете математически книги от своята собствена библиотека.

▲През пролетта на [[1846]]{{tsp}}г. Риман се записва е [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]]. Неговият баща го окуражавал да влезе в теологическия факултет. След като посетил няколко лекции по математика, той попитал баща си дали не може да се прехвърли към факултета по филофосия, за да може да учи математика. Риман в голяма степен се съобразявал с желанията на семейството си и не преприемал важни стъпки без разрешението на баща си. Когато той му позволил, Риман започва да посещава курсовете по математика на [[Мориц Стерн]] и [[Карл Фридрих Гаус]]. Гаус и Стерн скоро открили гения на Риман.

▲През пролетта на [[1847]]{{tsp}}г. Риман се мести от Гьотинген в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]], където преподаватели са му [[Петер Дирихле]], [[Карл Якоби]], [[Якоб Щайнер]]. Това време е много ползотворно за него. Най-важният човек, повлиял на Риман по това време обаче, без съмнение е Дирихле. През този си период, Риман започва работа върху един от основните си трудове — Теория на комплексните променливи.

▲През [[1849]], Риман се връща в Гьотинген и неговата [[дисертация]] под ръководството на Гаус е публикувана през 1851{{tsp}}г. Но Гаус не е единственият, който му оказва влияние. По това време [[Вилхелм Едуард Вебер]] идва в Гьотинген от [[Лайпциг]] и Риман му става асистент за 18 месеца.

▲* В дисертацията си [[1851]] Риман разглежда аналитичните функции от геометрична точка. Въвежда понятието Риманова повърхност.

▲* В лекцията си "За хипотезите, лежащи в основата на геометрията" (1854){{tsp}}г. Риман разглежда проблема как да се дефинира п-измерно пространство и полага основите на диференциалната геометрия.

▲* В работата си по теориите на числата, Риман изследва свойствата на [[Дзета-функция|дзета-функцията]] и показва връзката {{и с надреден знак}} с разпределението на простите числа.

▲* След [[Коши]], Риман разглежда понятието интеграл и въвежда свое определение - [[интеграл на Риман]].

▲{{commons|Georg Friedrich Bernhard Riemann}}