Николай Николаевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 18 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q163863.
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{монарх
{{Биография инфо |
| име = Николай Николаевич
| наставка =
| портрет= Grand Duke Nicholas Nikolaevich of Russia (1831-1891).JPG
| описание = [[Списък на великите руски князе|Велик княз на]] [[Русия]]
| px= 150
| изображение за личността = [[Файл:Nikolaj Nikolaevich.jpg|200п]]
| описание= велик княз на Русия
| описание на изображението =
| наставка=
| управление =
| роден-дата=[[8 август]] [[1831]]
| коронация =
| роден-място=[[Царское село]], [[Русия]]
| пълно име = Николай Николаевич Романов
| починал-дата=[[25 април]] [[1891]]
| други титли = фелдмаршал на Русия
| починал-място=[[Алупка]], дн. [[Украйна]]
| кръщене =
| роден-дата = [[8 август]] [[1831]]
| роден-място на раждане = [[Царское село]], [[Русия]]
| починал-дата = [[25 април]] [[1891]] г. (на 59 г.)
| починал-място на смъртта = [[Алупка]], дн. [[Украйна]]
| погребан =
| предшественик =
| потомство =
| наследник =
| съпруга = [[Александра Петровна]]
| втори брак =
| трети брак =
| династия = [[Романови]]
| баща = Николай I
| майка = Александра Федоровна
| герб =
}}
 
'''Николай Николаевич''' е член на [[Русия|руското]] императорско семейство, велик [[княз]]. Военен деец, [[офицер]], [[генерал-фелдмаршал]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878), главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Действащата руска армия на Балканския полуостров]].
 
==Биография==
====Ранен живот и произход====
Николай Николаевич е роден на [[8 август]] [[1831]] г. в [[Пушкин (град)|Царское село]], [[Русия]]. Той е 3<sup>-тият</sup> син на император [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александра Фьодоровна (Шарлота)|Александра Фьодоровна]] (Шарлота Пруска).
 
====Военен деец и офицер====
Посвещава живота си на военното поприще. При рождението си е записан в Лейбгвардейския сапьорен батальон. Почетен командир на Лейбгвардейския улански полк (1831).
 
Военна служба започва в ЛейбгвардейскиякКоненЛейбгвардейскияк конен полк(1831). С военно звание [[генерал-майор]] е инспектор на кавалерията и инженерните войски. Едновременно е командир на [[бригада]] в I-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1856). Има значителен принос в усъвършенстването на кавалерията и инженерните войски.
 
Участва в [[Кримската война]] (1853-1856). За битката при Инкерман е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Ръководи инженерните работи при укрепване на батареите в [[Севастопол]].
Line 24 ⟶ 42:
Командир на Гвардейската кавалерийска [[дивизия]] (1856), Гвардейския резервен кавалерийски [[корпус]] (1859), Гвардейския отделен корпус (1961), главнокомандващ Гвардейските войски и Санкт-Петербургския военен окръг (1867).
 
====Участие в Руско-турската война (1877-1878)====
[[Картинка:Nikolai-dmitriev-orenburgsky-grand-prince-nikolai-nikolaevich-enters-trnovo-in-1877-1885.jpg |ляво|мини|Главнокомандващият Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
 
Назначен е за главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Действащата руска армия на Балканския полуостров]]. Издава ''Прокламация до Българския народ'', в която заявява целите на войната. Сред тях е възстановяването на българската държава. Призовава българския народ да оказва всестранна подкрепа на Руската армия. Под негово командване се развива настъпателният период на войната и периодът на борбата за надмощие ([[Битка при Никопол (1877)|битката]] при [[Никопол]], [[Обсада на Плевен|обсадата]] на [[Плевен]] и др.) <ref> Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 112</ref> С неговото име неизбежно са свързани както успехите, така и неуспехите във военните действия.
Line 31 ⟶ 49:
Подписва [[Одринско примирие|Основите на мира между Русия и Османската империя]] на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. [[Одрин]]. Документа заляга в основите на клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]].<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861</ref><ref> Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 124-125</ref>
 
====След войната====
На 16 април 1878 г. е повишен в звание [[генерал-фелдмаршал]] и е уволнен по болест от длъжността главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров.
 
Малко след смъртта на любовницата му Николай Николаевич полудява. Той страда и от рак на устата, който се разпространява и в мозъка му. Това му причинява постоянна мания, че всички жени са влюбени в него. През 1890 г. е освидетелстван като психичноболен и е изпратен в [[Крим]].
Line 38 ⟶ 56:
Великият княз Николай Николаевич умира в [[Алупка]], днешна [[Украйна]] на [[25 април]] [[1891]] г.
 
===Семейство===
На [[6 февруари]] [[1856]] г. Николай Николаевич се жени с неохота за втората си братовчедка принцеса Александра Фредерика Вилхелмина от [[Олденбург]], чиято баба [[Екатерина Павловна]] е дъщеря на император [[Павел I (Русия)|Павел I]]. Двамата имат 2 деца:
* великия княз Николай Николаевич Младши (1856-1929)
Line 50 ⟶ 68:
* Галина Николаевна Николаева (1877 - 1878)
 
==Военна декорация==
===Награди===
* Орден „Свети Андрей Първозванни“
* Орден „Александър Невски“
* Орден „Свети Георги“ IV, II, I ст.
* Орден „Света Анна“
* Орден „Черен„[[Орден орел“Черен орел|Черен орел]]“ (Прусия)
* Орден „Червен орел“ (Прусия)
 
==Използвана литература==
== Източници ==
====Бележки====
{{Commons|Grand Duke Nicholas Nikolaevich of Russia (1831-1891)}}
<references />
 
==Външни препратки==
{{Commonscat-inline| портрет= Grand Duke Nicholas Nikolaevich of Russia (1831-1891).JPG}}
{{СОРТКАТ:Николаевич, Николай}}
[[Категория:Романови]]
Line 67 ⟶ 87:
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Хора от Кримската война]]
 
{{Превод от|ru|Николай Николаевич Старший|201103}}
 
[[sv:Nikolaj Nikolajevitj (1831–1891)]]