Димитър Димов (партизанин): Разлика между версии

След завръщането си в България работи като учител. Избран е за член на ЦК на БРП (к) през 1945 г. Участва в [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение в България]] по време на [[Втората световна война]]. Нелегален от 1942 г. и организатор на Съпротивителното движение в Ямболско. Секретар на Окръжното ръководство на БРП (к). Командир на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА. Партизанин от Партизански отряд „Смърт на фашизма“ и Партизански отряд „Хаджи Димитър“.<ref>История на антифашискткатаантифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 43</ref>

След 9 септември 1944 г. е областен директор на МВР в гр. Бургас. Български офицер, генерал-майор. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 1958 г. В периода 195-1956 е посланик на България в Китай, а от 1955 до 1956 и във Виетнам. Между 1956 и 1966 е председател на Комитета за държавен и народен контрол. От 1958 до смъртта си е член на Президиума на Народното събрание. Народен представител от 1954 до 1968<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/98-2012-01-04-15-34-06 Кратка биография на сайта на Държавен архив], посетено на 8.04.2013</ref>. Умира на 4 февруари 1968 г. в гр. София.