Здравно осигуряване: Разлика между версии

[[Пионер]] в областта на общественото здравно осигуряване е [[канцлер]]ът [[Ото фон Бисмарк]] въвеждайки ''Закон за здравно осигуряване на работниците'' в [[Германска империя|Германската империя]] - в сила от 21 юни 1883 г. Бисмарк се цели със закона и да спечели работниците за държавата - социална група от населението, обикновено с ниски доходи. С течение на времето делът на покритите осигурителни рискове с осигурителните вноски нарства.

През 1911 г. в Германската империя с приетия Закон за застраховането е предвидено покриването на осигурителните рискове от заболяване и трудова злополука и на германските служители. По този начин социалната база на общественото здравно осигуряване се разширява. За целевата група на хората с високи доходи, както и за субектите самостоятелно учредили частни здравноосигурителни дружества е въведена ниска първоначална здравноосигурителна вноска към общественото здравно осигуряване, която в течение на времето е изравнена със заплащаната от останалите германски граждани.

В България началото на здравното осигуряване е поставено със [[Закон за здравното осигуряване (1918)|Закона за здравното осигуряване]] от 1918 г., с който се осигурява помощ за работниците и служителите при злополука и болест. През 1903 г. в България е въведена безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения за определени категории български граждани, които по една или друга причина са в невъзможност да заплащат за лечението си. Броят на имащите право на такава помощ непрекъснато нараства, за да достигне в началото на 40-те години на [[20 век]] до 1 200 000 българи, т.е. около 18% от населението на страната по онова време. [[Марксизъм-ленинизъм|Комунистическата пропаганда]] след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] създава в обществото погрешна представа, че до 9 септември 1944 г. медицинското обслужване е било платено и се е извършвало на базата на частната практика, въпреки че, поради ограничените възможности на държавата на практика безплатна помощ са могли да получат сравнително малък брой хора.<ref>[http://conf.ru.acaduni-ruse.bg/bg/docs/cp09/6.2/6.2-53-n.pdf]</ref>

Пръв управител на НЗОК е [[Стефан Софиянски]], а от 2010 г. - д-р [[Нели Нешева]], специалист по „Акушерство и гинекология”, работила в периода 2000/07 г. във водещи фармацевтични компании.

В началото на 2010 г. с НЗОК избухва публичен скандал за липсата на 450 млн. лв. - средства събрани от осигурителни вноски и изчезнали по време на управлението на предходния управител на касата - [[Жени Начева]], която е обвиняема към 2010 г. за две [[Престъпление по служба|престъпления по служба]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/03/18/875507_deputatite_othvurliha_iskaneto_na_bsp_za_450_mln_lv_ot/ Депутатите отхвърлиха искането на БСП за 450 млн. лв. от резерва на касата] - статия в Дневник от 18 март 2010</ref> <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=164273 Директорът на Здравната каса Жени Начева с две обвинения] - статия в Mediapool от 19 април 2010</ref> Съгласно закона, контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от [[Сметна палата|Сметната палата]].