Еврипид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Еврипид''' (на [[гръцки език|гръцки]] Εὐριπίδης, ''Еурипидес'') е поет и драматург, ученик на [[Софисти|софистите]] Анаксагор, Продик и Протагор и приятел на Сократ. Той е един от най-великите трагици на [[Класически период в Древна Гърция|Класическа Гърция]], заедно с [[Есхил]] и [[Софокъл]]. Роден е в Саламин между [[485 пр.н.е.|485]] и [[480 пр.н.е.|480]] г. пр.н.е., в деня на изключителната морска битка между гърци и персийциперси. За детството му не се знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През [[460 пр.н.е.|460]] година пр.н.е. напуска [[Атина]] и се насочва към Македония поради нестихващата война със [[Спарта]]. Пиесите му започват да се играят на фестивалите на драмата през [[454 пр.н.е.|454]] г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през [[442 пр.н.е.|442]] г. пр.Хр Въпреки изключителния си талант, той заема първото място само още четири пъти в живота си. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката. Макар Еврипид да не принадлежи към някоя точно определена философска школа, творчеството му е повлияно от разбиранията на софистите и основно от философи като [[Протагор]], [[Анаксагор]], [[Сократ]].
 
Смята се, че е написал над 7 произведения, 4 от които са запазени до днес, а приносът му за развитието на трагедията в древна Гърция е несравним. Както останалите трагедии, тези на Еврипид се базират на проблематиката, заложена в митологичните цикли, датиращи от V в. пр.Хр. Но неговите творби се отличават с модерно, новаторско звучене и това кара мнозина от неговите съвременници да го считат за творец от ново поколение. Еврипид внася редица нововъведения, изгражда образите на силни женски характери и на изискани роби. Произведенията му се отличават със старанието да се наблегне върху вътрешните противоречия у героите, нещо непознато досега за древните гърци. За разлика от Есхил и Софокъл, той отразявал новите социални и политически движения в Атина през V в. пр.Хр. Това било време на големи открития, време, в което мъдростта и знанието били най-голямата гордост за човека. В произведенията си Еврипид наблягал на обикновените хора за сметка на легендарните епични фигури.