Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
 
== Общ преглед ==
Стереоскопията създава илюзията за триизмерна дълбочина, получена чрез комбинирането на двуизмерни изображения. Човешкото зрение, включително и възприятието[[възприятие]]то за дълбочина, е съвкупност от сложни процеси, чието протичане започва с придобиването на визуална информация през очите, в резултат на което мозъкът обработва получената информация, за да ѝ придаде смисъл. Едни от по-важните функции на мозъка в случая са преценката на разстоянието[[разстояние]]то на даден обект от наблюдателя и дълбочинното измерение на същия този обект. Човешкият мозък използва редица сигнали[[сигнал]]и и ориентири, за да определи дълбочината и разстоянията при възприетата гледка, сред които са:
 
* Стереопсис
* [[Акомодация]] на окото
* Застъпване на два обекта
* Образуван визуален ъгъл на обект с известен размер
* Промяна в големината на отделни детайли
 
(Всички горепосочени ориентири, с изключение на първите два, присъстват при традиционни изображения като [[картина|картини]], фотографски [[снимка|снимки]] и [[телевизия]].)
 
Стереоскопията намира приложение както в снимки, така и във филмови[[филм]]ови продукции, като за двете очи са осигурени различни изображения, обединени под влиянието на стереопсис. Важно е да се отбележи, че докато всички точки от изображението са съсредоточени в една и съща [[равнина]], без оглед на дълбочината им, фокусът[[фокус]]ът не е дублиран, следователно илюзията е незавършена.
 
Има два стереоскопични ефекта, които са необикновени за човешкото око: първо, несъответствието между конвергенция и акомодация, причинено от разликата между позицията на обект спрямо екрана[[екран]]а и източника на [[светлина]] и второ, възможно разминаване (несъответствие) на образите, причинено от несъвършенно отделяне на изображенията по някакъв начин.
 
Въпреки че терминът „3D“ e повсеместно използван, важно е също така да се отбележи, че представянетонаблюдаването на двойки 2D изображения е видимо различно от показване на изображение в три пълни измерения. Най-забележимата разлика е, че при триизмерните екрани, движейки главата и очите си, човек няма да получи, така да се каже, „повече информация“ за триизмерните обекти. [[холограма|Холограмни]] или волуметрични дисплеи нямат подобно ограничение. Подобно на технологията[[технология]]та за звуковъзпроизвеждане, при която е невъзможно пресъздаването на триизмерен [[звук]], така, че да звучи през двойка звукоговорители, не бихме могли да наречем двойни 2D изображения „триизмерни“. Терминът[[Термин]]ът „стереоскопичен“ e точният, но „по-обременителен“ термин от общоприетото название „3D“, утвърдено след десетки години неправилна употреба. Макар че повечето стереоскопични дисплеи не могат да бъдат класифицирани като триизмерни, всички триизмерни са стереоскопични, защото срещат [[критерий|критериите]] за такива.
 
Повечето 3D дисплеи използват създадения през 1838 г. от [[Чарлз Уетстоун]] стереоскопичен метод за предаване на изображение в три измерения. Уетстоун използвал стереоскопа си с [[рисунка|рисунки]], защото по това време още не е била открита [[фотография|фотографията]]. Ето какво казва самият той:
[[File:Charles Wheatstone-mirror stereoscope XIXc.jpg|thumb|Огледалният стереоскоп на Уетстоун]]