Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Въпреки че терминът „3D“ e повсеместно използван, важно е също така да се отбележи, че наблюдаването на двойки 2D изображения е видимо различно от показване на изображение в три пълни измерения. Най-забележимата разлика е, че при триизмерните екрани, движейки главата и очите си, човек няма да получи, така да се каже, „повече информация“ за триизмерните обекти. [[холограма|Холограмни]] или волуметрични дисплеи нямат подобно ограничение. Подобно на [[технология]]та за звуковъзпроизвеждане, при която е невъзможно пресъздаването на триизмерен [[звук]], така, че да звучи през двойка звукоговорители, не бихме могли да наречем двойни 2D изображения „триизмерни“. [[Термин]]ът „стереоскопичен“ e точният, но „по-обременителен“ термин от общоприетото название „3D“, утвърдено след десетки години неправилна употреба. Макар че повечето стереоскопични дисплеи не могат да бъдат класифицирани като триизмерни, всички триизмерни са стереоскопични, защото срещат [[критерий|критериите]] за такива.
 
Повечето 3D дисплеи използват създадения през 1838 г. от [[Чарлз УетстоунУитстоун]] стереоскопичен метод за предаване на изображение в три измерения. УетстоунУитстоун използвал стереоскопа си с [[рисунка|рисунки]], защото по това време още не е била открита [[фотография|фотографията]]. Ето какво казва самият той:
[[File:Charles Wheatstone-mirror stereoscope XIXc.jpg|thumb|Огледалният стереоскоп на УетстоунУитстоун]]