'''Жирондѝстите''' (фр. ''{{lang-fr|Girondins''}}) са политическа групировка (фактическа партия) по времето на [[Френска революция|Френската революция]], представляваща интересите предимно на републикански настроената търговско-промишлена и земеделска [[буржоазия]], предимно на провинциалната. Названието "жирондисти" идва от департамента [[Жиронд (департамент)|Жиронд]], откъдето са дошли голяма част от най-изявените представители на тази партия. Нейни лидери бяха Ж.П. Брисо, П.В. Верньо, съпрузита Ролан, [[Жан-Антоан дьо Кондорсе]] и др. Съмишленик на жирондистите била и френската писателка и феминистка [[Олимпия дьо Гуж]], авторка на "[[Декларация за правата на жената и гражданката]]". На първия етап от [[революция]]та жирондистите, все още не оформени в самостоятелна група, влизат в Якобинския клуб и се обявяват заедно с други революционни сили срещу [[абсолютизъм|абсолютизма]]. Разграничаването на жирондистите от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от [[Максимилиан Робеспиер]], започва през есента на [[1791]] г., когато жирондистите започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодално–монархичните държави в [[Европа]]. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят [[война]]та, разчитайки на разширяване границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовата война, за да ги подчинят на своето влияние. На кратко търсели начин да изнесат социалното напрежение извън границите на [[Франция]]. През март [[1792]] г. [[Луи XVI]] поканил жирондистите във властта и било създадено първото жирондистко министерство, но през юли с.г. кралят ги уволнява. След свалянето на монархията на [[10 август]] [[1792]] г. и падането на правителство на [[фьойани]]те, жирондистите, заемащи ръководна позиция в [[Конвент]]а, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия й характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление и др. През октомври [[1792]] г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното [[въстание]] от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г. сваля от власт жирондистите и установява [[диктатура]] на отявлените [[якобинци]]. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо. След контрареволюционния [[преврат]] на 9 термидор (27–29 юли 1794 г.) жирнодистите, арестувани заедно с якобинците, са амнистирани в голямата си част, а оцелелите от тях депутати са върнати в Конвента. Оттук нататък жирондистите се изявяват като една от най-контрареволюционните сили във френското общество.
