Жорж Дантон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q184623.
мРедакция без резюме
Ред 13:
Роден в малкото селище [[Арси сюр Об]] на [[26 октомври]] [[1759]] г. Син на [[прокурор]]. Жени се по щастливо стечение на обстоятелствата за дъщерята на заможен човек. Получава важен заем, който му позволява да си осигури добро социално положение и да води благоприятен живот. След като става адвокат се мести в [[Париж]], където създава и става водач на [[корделиери]]те в началото на [[революция|революционния]] процес. Придобива слава благодарение на доброто си [[оратор]]ство и [[реторика]]. Член на [[Парижка комуна|Парижката комуна]], той помага за подготвянето и организирането на преврата от август [[1792]], атака срещу [[Тюйлери]] и поражението на [[монархия]]та. В новата република той става министър на правосъдието и фактически оглавява Временния Изпълнителен Съвет. Член на [[Конвент]]а (Народното събрание), той ръководи първия [[Комитет за обществено спасение]] (април – 10 юли 1793), създаден от Конвента като главен управляващ орган на Франция.
 
Когато Франция търпи военни преврати, Дантон организира отбраната на държавата от интервентите и започва да води чуждестранна, външна, помирителна [[политика]], като се опитва да намери дипломатическо, мирно решение на споровете с другите [[Европа|европейски]] [[монархия|монархии]], но не получава успех. Поради това, той не е включен (юли 1793) в новия Комитет за обществено спасение и тогава се оттегля от столицата. Неговият бивш съдружник [[Максимилиан Робеспиер]] заема мястото му. Завръща се в Париж през ноември, когато са разкрити финансови спекулации и скандали, въвличащи неговите поддръжници и приятели, че приемат подкупи от монархистите. Може би за да им помогне, той настоява за отпускане на аварийните мерки, особено Режимът на Терора (революционния терор) и напада диктатурата на Комитета. Скоро след като Комитетът елиминира екстремистите, водени от [[Жак -Рене Ебер]], той се обръща срещу Дантон и „индулгентите“, т.е. центристи. На [[30 март]] [[1794]] г. Дантон, [[Камил Демулен]] и техни последователи са задържани<!-- задържани за заговор или обвинени в заговор?--> в заговор за преврат и сваляне на правителството. Опитът е неуспешен и Дантон е гилотиниран в Париж на [[5 април]] [[1794]].
 
Съществуват много спорове относно неговия характер, особено между Алфонс Олард, който го защитава като голям държавник и патриот, и Албърт Матиас, който го разглежда като [[демагогия|демагог]] и [[корупция|корумпиран]] [[политик]].