Викентий Сръбски: Разлика между версии

Роден е на [[23 август]] [[1890]] година като '''Витомир Проданов''' ({{lang-sr|Витомир Проданов}}) в [[Бачко Петрово село]], тогава в [[Австро-Унгария]]. Основното си образование завършва в родното си село, след което заминава за [[Нови Сад]], където получава гимназиалното си образование. След като завършва гимназия отива в [[Сремски Карловци]], където учи богословие. Замонашва се [[1917]] година в манастира Бездин. От [[1921]] година години работи като секретар на Управителния съвет на манастирите в Карловската митрополия и заема тази длъжност до [[1923]] година.

През [[1929]] година постъпва във Философския факултета в Белград, където се дипломира в катедрата по история. През [[1932]] година е на поста главен секретар на Светия синод на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. Избран е за [[викарий|викарен епископ]] през [[1936]] година с титлата "''Марчански"''. През [[1939]] година е избран за Злетовско-струмишки епископ, а в 1940 година е администратор на Охридско-битолската епархия. През [[1941]] година e изгонен от българските власти в [[Щип]]. След края на [[Втората световна война]] не може да се върне в епархията си, тъй като новата комунистическа власт във [[Вардарска Македония]] създава неканоничната [[Македонска православна църква]]. В периода [[1947]]-[[1951]] администрира [[Сремска епархия]].

През 1941 година e изгонен от новите български власти в [[Щип]]. След края на [[Втората световна война]] не може да се върне в епархията си, тъй като новата комунистическа власт във [[Вардарска Македония]] създава неканоничната [[Македонска православна църква]]. В периода 1947 - 1951 администрира [[Сремска епархия]].

Епископ Викентий е избран за сръбски патриарх през [[1950]] година. За краткото си управление се опитва да възстанови СПЦ след тежките военни години на Втората световна война. Умира на [[5 юли]] [[1958]] година при мистериозни обстоятелства<ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/aktuelno.293.html:423467-Sluzbe-trovale-patrijarhe Службе тровале патријархе („Вечерње новости“, 9. март 2013)]</ref> непосредствено след църковния събор, на който не е призната самостоятелността на Македонската православна църква. Погребан е в Съборната църква в Белград..