|
'''Биоценоза''' (от [[гръцки език|гр.]] ''био'' — живот и ''ценос'' — общество) представлява целокупност от [[Популация|популации]] на различни видове, обитаващи трайно дадена територия [[биотоп]] и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други.
Понятието биоценоза е въведено от немския учен [[Карл Мьобиус]] през [[1877]] г. При изучаване на стридните съобщества в [[Северно море]], той обърнал внимание, че [[стриди (семейство)|стриди]]те живеят не само при определени условия на външната среда, но и че те всякога се срещат в съобщества с други организми, които имат сходни изисквания към средата. [[Мьобиус]] дава следното определение: “Биоценозата – това е съобщество от живи организми, съотетствуващо по своя състав, брой на видове и индивиди при определени оптимални условия на средата, съобщество, в което организмите са взаимно свързани и зависими и се запазват в определени места благодарение на постоянно размножаване.” <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981 </ref>
==Състав==
Биоценозите се характеризират с '''количествен''' и '''видов''' състав. Обикновено дребните организми съставляват най-голямата част от [[биомаса]]та на ценозата, но често характерът на една биоценоза се определя от малко видове организми, които са най-многобройни или са най-едри. Това са т. нар '''доминантни видове'''. Например обликът на ливадните биоценози се определя от тревистите растения, на буковата гора от [[бук]]а и т. н. <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981SBN 954-642-171-5</ref> <ref>Каменов, Д. ''Обща екология с основи на опазване на околната среда''. Наука и изкуство, София, 1986</ref>
Според критериите на Скуфин (1949), видовете с разделят в няколко групи, основани на тяхното относително изобилие в биоценозата: <ref>Матев, И. и кол. ''Екология''. Пенсофт, София, 2004, ISBN 954-642-171-5</ref>
* доминантни – над 8 % от общата численост на всички видове
* субдоминантни – 2 – 8 %
Биоценозата може да се разглежда като съставена от:
* Фитоценоза (от [[Растения|растителни видове]]; [[гръцки език|гр.]] ''фотос'' — растение) — част от биоценозата, в която се включват всички растения от даден биотоп — дървета, храсти, лишеи, мъхове. Растенията поемат и преработват слънчевата светлина и неорганичните вещества от водата и почвата и създават органични вещества. В тази си ролядървля, растенията се наричат '''продуценти'''.
* Зооценоза (от [[Животни|животински видове]]; [[гръцки език|гр.]] ''зоо'' — животно) — представлява всички гръбначни, безгръбначни животни населяващи даден район. Те консумиратвидраждат органичните вещества иот такарастенията осигуряват своетои размножаванеживотните и развитие.са Определятв серолята катона '''консументиредуценти'''.
* Микробоценоза (от [[микроорганизми]]; [[гръцки език|гр.]] ''микро'' — малък) — съвкупност от всички микроорганизми - бактерии, едноклетъчни и мн. други, които се срещат в даден район. Те разграждат органичните вещества от растенията и животните и са в ролята на '''редуценти'''.
* Микоценоза (от гъби) — включва всички гъби. Те също изпълняват функцията на '''редуценти'''.
==Структура==
В биоценозата всеки [[ви]]д заема различна '''[[екологична ниша]]'''. Така в една зряла биоценоза междувидовата конкуренция е сведена до минимум. По тази причина се обуславят '''трофична (хранителна)''' и '''пространственатранствена''' структура на биоценозата. <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981 </ref>
===Трофична (хранителна) структура===
Различните видове [[Организъм|организми]] в биоценозата встъпват в специфични хранителни взаимоотношения: едни от тях синтезират органична от неорганична материя. Други организми синтезират първите за хранаДруана, а трети след [[смърт]]та на другите две групи, разграждат мъртвата органична до неорганична материя. Така се образуват трофични нива на продуцентите, консументите (обикновено са две или три, рядко повече) и редуцентите.
Всяка биоценоза има такава трофична структура, която осигурява извършването на кръговрат на веществата. Така биоценозата има относителна независимост от други ценози.
Структурата при фитоценозите бива '''вертикална (етажна)''' и '''хоризонтална'''.
* '''Вертикалната (етажна) структура''' е подчинена на няколко екологични фактора – [[светлина]], [[почва]], [[вода]]. Всяка фитоценоза се характеризира с различен брой етажи: на [[мъхове]] и [[лишеи]], на тревитеетаревите, на храстите, на дърветата. Етажното разпределение има йерархичен характер – доминиращите видове са най-високо.
* '''Хоризонталната структура''' е разделена на части нар. '''синузии'''. Синузиите представляват екологично и пространствено обособена част на фитоценозата, състоящи се от един или няколко близки вида, свързани помежду си с общи изисквания към средата (синузия на [[черен бор|черния бор]], на [[червена боровинка|червената боровинка]] и т. н.). Различават се по видов състав, количествено съотношение на отделните видове, продуктивност и др. Синузиите се обуславят от [[релеф]]а, [[почва]]та, етажността, като може да възникнат под влияние на животните или човека.
==Видове==
| 