|
'''Биоценоза'''
'''Биоценоза''' (от [[гръцки език|гр.]] ''био'' — живот и ''ценос'' — общество) представлява целокупност от [[Популация|популации]] на различни видове, обитаващи трайно дадена територия [[биотоп]] и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други.
Понятието биоценоза е въведено от немския учен [[Карл Мьобиус]] през [[1877]] г. При изучаване на стридните съобщества в [[Северно море]], той обърнал внимание, че [[''. Народна просвета, София, 1981 </ref>
==Състав==
Биоценозите се характеризират с '''количествен''' и '''видов''' състав. Обикновено дребните организми съставляват най-голямата част от [[биомаса]]та на ценозата, но често характерът на една биоценоза се определя от малко видове организми, които са най-многобройни или са най-едри. Това са т. нар '''доминантни SBN 954-642-171-5</ref>
* доминантни – над 8 % от общата численост на всички видове
* субдоминантни – 2 – 8 %
* малочислени – 0.5 – 2 %
* редки – под 0.5 %
Биоценозата може да се разглежда като съставена от:
* Фитоценоза (от [[Растения|растителни видове]]; [[гръцки език|гр.]] ''фотос'' — растение) — част от биоценозата, в която се включват всички растения от даден биотоп — дървля, растенията се наричат '''продуценти'''.
* Зооценоза (от [[Животни|животински видраждат органичните вещества от растенията и животните и са в ролята на '''редуценти'''.
* Микоценоза (от гъби) — включва всички гъби. Те също изпълняват функцията на '''редуценти'''.
==Структура==
В биоценозата всеки [[ви]]д заема различна '''[[екологична ниша]]'''. Така в една зряла биоценоза междувидовата конкуренция е сведена до минимум. По тази причина се обуславят ''транствена''' структура на биоценозата. <ref name="Angelov">Ангелов, П. ''Екология''. Народна просвета, София, 1981 </ref>
===Трофична (хранителна) структура===
Различните видове [[Организъм|организми]] в биоценозата встъпват в специфични хранителни взаимоотношения: едни от тях синтезират органична от неорганична материя. Друана, а трети след [[смърт]]та на другите две групи, разграждат мъртвата органична до неорганична материя. Така се образуват трофични нива на продуцентите, консументите (обикновено са две или три, рядко повече) и редуцентите.
Всяка биоценоза има такава трофична структура, която осигурява извършването на кръговрат на веществата. Така биоценозата има относителна независимост от други ценози.
===Пространствена структура===
Представлява пространственото разпределение на организмите в [[биотоп]]а и съответствщите им взаимоотношения. Тя е добре изучена при фитоценозите и незадоволително при зоо- и микробоценозите.
Структурата при фитоценозите бива '''вертикална (етажна)''' и '''хоризонтална'''.
* '''Вертикалната (етажна) структура''' е подчинена на няколко екологични фактора – [[светлина]], [[почва]], [[вода]]. Всяка фитоценоза се характеризира с различен брой етаревите, на храстите, на дърветата. Етажното разпределение има йерархичен характер – доминиращите видове са най-високо.
* '''Хоризонталната структура''' е разделена на части нар. '''синузии'''. Синузиите представляват екологично и пространствено обособена част на фитоценозата, състоящи се от един или няколко близки вида, свързани помежду на [[червена боровинка|червената боровинка]] и т. н.). Различават се по видов състав, количествено съотношение на отделните видове, продуктивност и др. Синузиите се обуславят от [[релеф]]а, [[почва]]та, етажността, като може да възникнат под влияние на животните или човека.
==Видове==
*Според разнообразието на видове в биоценозата, тя бива '''проста''' или '''сложна'''.
*Според произхода си, биоценозите се делят на '''естествени''' (възникнали по пътя на развитието на организмите) и '''изкуствени''' (създадени от човека).
*Според пространствения си обхват, биоценозите биват: '''макробиоценози''' (поляна, езеро, гора и т.н.) и '''микробиоценози''' (т.нар. ''"микроекологични ниши"'' - микрофлора на устната кухина, на белия дроб, на стомашно-чревния тракт и др.).
| 