Разлика между версии на „Lockheed U-2“

редакция без резюме
Под кодовото име "Плешив орел" (на английски език - ''"Bald Eagle"''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел "Разработки" на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационният [[инженер]] Кларънс "Кели" Джонсън възможността да разработи конструкцията за новата [[машина]]. Джонсън бил брилянтен [[конструктор]], който отговаря за разработването на легендарния [[П-38 Лайтнинг]] и реактивният [[P-80 Шутинг Стар]]. Джонсън е известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works.
 
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер средноплощник с много тънки и силно разперени криле на [[фюзелаж]]а, е различен от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Старфайтър]]. За да се ​​намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат [[Устройства за излитане и кацане|конвенционален колесник]], което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта. За самолета е използвана малко използваната двуопорна схема на колесник, наричана още „велосопедна„велосипедна схема“, която масово се използва при [[планер]]ите.
 
Проектът на тази конструкция е отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин Ланд]], който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията [[Полароид]]). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ [[Алън Дълес]], управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>.
Джеймс Бейкър разработва оптиката за голямо форматната камера, която да се използва в U-2, докато работи за Perkin-Elmer. Тези нови камери имат разделителна способност от 2,5 фута (76 см.) от височина от 60000 фута (18000 м). Тъй като баланса на самолета е критична, камерата била разположена след редица изчисления в предната част на U-2, като захранващият барабан с филм бил разположен отпред, а на подходящо място се съхраняват заснетите кадри, като по този начин да не се променя съществено центъра на масата на самолета и се поддържа балансирано разпределение на теглото по време на полет.
 
Когато първите прелитания над територията на Съветския съюз са били засечени от съветски радар, ЦРУ инициира проекта RAINBOW, за намаляване на радарната U-2 видимост на самолета. Тези усилия в крайна сметка се оказват неуспешни, и се започва работата по нов проект, което води до създаването на Lockheed А-12 Oxcart. Проекта е рестартиран през 80-те години, което води до осъвремененяванеосъвременяване и модернизиране вна дизайнаконструкцията на U-2.
 
== Конструкция ==