Коклюш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 54 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q134859.
Редакция без резюме
Ред 3:
Инкубационният период на болестта е 1-2 седмици след заразяването, а до 40-тия ден болните са заразители. Започва с лека, постепенно засилваща се суха [[кашлица]], придружена от отпадналост и повишена телесна температура. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер с невъзможност пациентът да си [[дишане|поеме въздух]] по време на пристъпа. Очите се зачервяват, [[устни]]те и [[език]]ът посиняват. След края на кашличния пристъп болният отделя жилави светли храчки. Тежестта на заболяването се определя по честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като по-тежките пристъпи са придружени и от [[повръщане]]. Усложнения могат да засегнат кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е [[бронхопневмония]]та.
 
Веднъж изкарали коклюш, пациентите изграждат постоянен [[Имунитет (биология)|имунитет]] към причинителите на болестта за период от 10-12 години. За профилактика на това заболяване се прилага комбинирана [[ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш]], изолиране на болните и други. Ваксината също не осигурява доживотен имунитет.
 
Чист щам от бактерията ''Bordetella pertussis'' е изолиран през 1905 година от [[Жюл Борде]] и [[Октав Женгу]], които също разработват първата [[ваксина]] срещу болестта. През 1919 година Борде получава [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]] за изследванията му свързани с имунитета. [[Геном]]ът на бактерията е напълно разчетен през 2002 година.