Кокошинско клане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
Атанас Бабата получава информация, че четите са разкрити след предателство от сърбомани от Кокошине. Според сръбски източници на 6 август четата му влиза в селото и убива кмета Трайко Цар, първенеца Мита Пържо заедно със сина му Гроздан, внука Гаво и Йован Иванович - Чекеренда, също и Прота Алексич, стария учител Дане Стоянович и учителя от Куманово Йован Цветкович, както и неговия племенник Милан Поппетрушинович. Избити са общо 53 души, след което Атанас Бабата държи реч пред останалото население за българщината и необходимостта селото да мине под Екзархията.<ref>Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos. 168-170.</ref> В село [[Шопско Рударе]] четатата на Йордан Спасов влиза на 24 август и убиват 4 човека и три жени, които преди това са изнасилени.<ref>Документи о спољној политици Краљевине Србије 2, Додатак 1, Организација српска одбрана 1903-1905, Београд 2008, прилог бр. 1.</ref><ref>С. Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, 123-129.</ref>
Според български източници, след като е доказана вината на селските първенци в Кокошине пристига четата на [[Мише Развигоров]] и убива десетина сърбомани, начело с поп Иван, след това струпва труповете им в центъра на селото и оставя бележка, че са убити по решение на ВМОРО.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/25.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.]</ref><ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, януари 1941, книга 1 (121), с. 9.</ref> След като новината за клането се разпространява сръбските чети приемат акцията като повод за скъсване на отношенията между Сръбския четнически комитет и ВМОРО.
==Бележки==
| |||