Стереоскопия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 101:
''Основна статия: [[Анаглифни изображения]]''
Анаглифията е метод за получаване на стереоскопични (3D) изображения чрез цветово кодиране на сигнала, предназначен за лявото и дясното око. За получаване на реалистичен ефект се използват анаглифни очила със специални цветни филтри: по-често, за лявото око – червен, а за дясното – син, но има и други цветови комбинации. Стереоизображението се формира от едновременно наблюдение с помощта на очилата на две картини, всяка снимана със съответния филтър, т.е. всяко око възприема само информацията, филтрирана при снимането със съответния цвят.
==== Формат „отгоре-отдолу“ ====
Ред 113:
Автостереоскопичните дисплеи съдържат [[оптика|оптични компоненти]], позволяващи на всяко око да види различно изображение. Компонентите сами разпределят изображенията между двете очи, но наблюдаващото лице не бива да движи и отклонява главата си, за да може да бъде постигнат ефектът. Автомултископичните дисплеи осигуряват няколко гледни точки на една картина, позволявайки на наблюдателя да прави движения и в същото време да вижда коректно. Технологията включва два класа дисплеи: онези, които проследяват главата (и очите) на зрителя и онези, които предоставят няколко различни гледни точки. [[Холография]]та, лентикулярните лещи, [[паралакс|паралаксната]] бариера, волуметричните дисплеи и светлинно-полевите дисплеи използват автостереоскопична технология.
==== Холография ====
''Основна статия: [[Холография]]''
В холографията, както и при фотографските снимки, се използват материали на основата на сребърен халогенид (най-често сребърен бромид). При синтеза на фотографската емулсия съществува правопропорционална зависимост между големината на кристала на сребърния халогенид и светлочувствителността. Поради тaзи причина, за традиционната фотография се прилагат мерки за „растеж“ на кристалите на сребърния халогенид, за да се постигне високата им чувствителност, позната от любителската фотография. В холографията, обратно, са необходими мерки за избягване на големите сребърно-халогенидни кристали и стремежа те да бъдат възможно най-малки. Причината е, че за разлика от обикновеното фотографско изображение, където се записва проектираното с фотообектив плоско (двуизмерно) изображение директно върху фотоматериала, в холографията се записва интерферентна картина между опорния сноп светлина и отразената от обекта „предметна“ светлина.
Макар че холограмният ефект е един от най-убедителните, той рядко намира приложение извън лабораториите, имайки предвид огромния брой необходими изчисления.
[[Категория:Стереоскопия]]
| |||