Парапсихология: Разлика между версии

[[Британско общество за изследване на психиката]] (Society for Psychical Research) е създадено в Лондон през 1882г. Създаването на Британското Общество било първото систематично усилие да се организират учени и стипендианти за едно критично продължително изследване на паранормалните феномени. Първите членове на тази организация били философи, стипендианти, учени, учители и политици, като [[Хенри Сиджуик]], [[Артър Балфур]], [[Уилям Крукс]], [[Руфъс Осгуд Мейсън]] и [[Чарлс Ричет]].<ref name=Beloff>{{Cite book|last=Beloff |first=John |authorlink= |title=Handbook of parapsychology |publisher=Van Nostrand Reinhold |year=1977 |pages= |isbn=0-442-29576-6}}</ref>

[[Британско общество за изследване на психиката]] класифицирало предметите си на изследване в няколко области: [[телепатия]], [[хипнотизъм]], [[Карл фон Райхенбах|Феноменът Райхенбах]], [[странни явления]], [[преследване на духове]], и физическите аспекти на [[Спиритуализъм (религия)|Спиритуализма ]] като използване на маса/табла Оуя и появата на материя от незнаен произход, иначе познато като [[материализация]] или [[апорт]](предмет, който се материализира в присъствието на медиум). Едно от първите общи усилия на организацията била ''Статистиката на Халюцинациите'', където се изследвали опитности като видения и халюцинации при разумни здрави хора. Този труд бил първият опит на Британското Общество да направи статистическа оценка на паранормалните феномени, и в резултат публикацията от 1886г., ''Фантазми на Живите'' днес все още широко се препоръчва и цитира в в литературата по парапсихология. [[Британско общество за изследване на психиката]] се превърнало в модел за създаване на подобни общества в други европейски страни и в САЩ към края на 19 век. Най-много благодарение на поддръжката на психолога [[Уилям Джеймс]], [[Американско общество за изследване на психиката]] (American Society for Psychical Researc) отворило врати в [[Бостън]] през 1885г.,<ref name="Berger"/> и се преместило в [[Ню Йорк Сити]] през 1905г. под управлението на [[Джеймс Х. Хислоп]]. Британската и Американската организации продължили изследванията си в областта на парапсихологията.<ref>{{Cite book|last=Wooffitt |first=Robin |authorlink= |coauthors= |title=The Language of Mediums and Psychics: The Social Organization of Everyday Miracles |publisher=Ashgate |year=2006 |pages= |isbn=0-7546-4202-X}}</ref>

През 1911г., [[Станфордски университет|Станфордският университет]] се превърнал в първата академична институция на САЩ, която изучава свръх-естественото възприятие ( екстра-сетивна [[Възприятие|перцепция]]-ЕСП), оригинално название "extrasensory perception (ESP) и [[Телекинеза|психокинеза]] (ПК) в лабораторна среда. Техните усилия били оглавени от психологът [[Едгар Хувър|Джон Едгар Хувър]], който е и основателят на [[Федерално бюро за разследване]] на САЩ в днешният му облик и негов първи директор от 10 май 1924 до кончината си през 1972. През 1930г., [[Университет Дюк|Университета Дюк]] се превърнал във втората най-голяма академична институция на САЩ, която се ангажирала във внимателното изучаване на [[ЕСП]] (екстра-сетивна [[Възприятие|перцепция]]) и [[Телекинеза|психокинеза]] в лаборатория. Под ръководството на психологът [[Уилям Макдугъл]] и с помощта на други хора в същия департамент — включително психолозите [[Карл Зенер]], [[Джоузеф Б. Райн]] и Луиза Е. Райн — започнали лабораторни изследвания върху ЕСП, като били използвани доброволци от обучаващите се студенти. В противовес на подходите на психично изследване, които по принцип търсели [[качествени]] доказателства за паранормалните феномени, експериментите в Университета Дюк предложили един [[количествен]] [[Статистика|статистически]] подход използващ [[Карти на Зенер]] и [[Зар|зар]]. Като резултат от ЕСП експериментите в Университета Дюк, стандартните лабораторни процедури за изследване на ЕСП - свръх-естествените възприятия, се развили и били възприети от заинтересовани изследователи от целия свят.<ref name="Berger"/>

Публикуваната от Дж. Б. Райн книга ''Нови Граници на Ума'' (1937г.) показала лабораторните открития на широката общественост. В своята книга Райн популяризира термина "парапсихология", която психологът Макс Десоар създал 40 години по-рано, за да опише изследването проведено в Дюк. Райн също така основал автономна Лаборатория по Парапсихология в Дюк и започнал издаването на ''[[Журнал по Парапсихология]]'', където редактор заедно с него бил и Макдугъл.<ref name=Berger />

Експериментите по Парапсихология в Дюк предизвикали доста критика от академични и други среди, които оспорили концепцията и доказателствата на ЕСП. Една от критиките се сътояласъстояла в обвинението, че субектите мамели. [[Илюзионно изкуство|Илюзионистът]] Милбърн Кристофър години по-късно написал, че усеща "че има поне дузина начина за един субект, желаещ да измами, чрез които би могъл да заблуди изследващия в условията описани от Райн".<ref name="Milbourne" /> Според Кристофър Райн е взел предпазни мерки срещу измама като отговор на критиката към методите му, но след като го е направил, не е могъл да постигне високите резултати, както в по-ранните му опити.<ref name="Milbourne">Christopher, Milbourne. (1970) ESP, Seers & Psychics. Thomas Y. Crowell Co.</ref> Една друга критика отправена от химикът [[Ървинг Лангмюр]], е тази за селективното докладване. Според Лангмюр Райн не докладвал резултати на субекти, за които подозирал, че преднамерено дават грешни отговори и това според него отклонява статистическите резултати по-високо отколкото трябва да са.<ref name="park2000">Park, Robert L. (2000). Voodoo Science: The road from foolishness to fraud. Oxford University Press. pp. 198–200. ISBN 0-19-860443-2</ref>

Райн и колегите му опитали да отговорят на тези критики чрез нови експерименти, статии и книги, преразгледали изложената критика успоредно с отовораотговора си в книгата '''''Екстра-сетивна Перцепцияперцепция след 60 години''''' през 1940г.<ref name=ESP60>Rhine, J.B. (1966). Foreword. In Pratt, J.G., Rhine, J.B., Smith, B.M., Stuart, C.E., & Greenwood, J.A. (eds.). Extra-Sensory Perception After Sixty Years, 2nd ed. Boston, US: Humphries.</ref> През 1957г. Райн и [[Джоузеф Прат]] написват ''[[Парапсихология: Гранична Наука на Ума]]''.

През 1995г., на стогодишнината от раждането на Дж. Б. Райн, Фондацията за Изследване Природата на Човека била преименувана в [[Изследователски Център Райн]]. Днес Изследователски Център Райн е място за изследване в парапсихологията, заявяващо че "цели да подобри състоянието на човека като създаде едно научно разбиране на тези способности и сетива, които изглежда надминават обикновените ограничения на времето и пространството."<ref>{{cite web|title=The History of the Rhine Research Center |publisher=Rhine Research Center |url=http://www.rhine.org/f_hist.htm |accessdate=2007-06-29 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20070529210149/http://www.rhine.org/f_hist.htm |archivedate = 2007-05-29}}</ref>

[[Асоциация по Парапсихология]] (ПА) била създадена в [[Дърам, Северна Каролина]], на 19 Юни 1957г. Тя била учредена по предложение на Дж. Б. Райн по време на уъркшоп по парапсихология проведен в Лабораторията по Парапсихология на [[Университет Дюк|Университета Дюк]]. Райн предложил групата да сформира ядро на международна професионална общност на парапсихологията. Целта на организацията, както е записано в нейната конституция, станала "да развива парапсихологията като наука, да разпространява познанята за нея и да интегрира откритията с други такива от различни сфери на науката".<ref>{{cite web|title=History of the Parapsychological Association |url=http://www.parapsych.org/history_of_pa.html |work=The Parapsychological Association |accessdate=2007-06-29}}</ref>

Под ръководството на [[Антропология|антропологът]] [[Маргарет Мийд]], Асоциацията по Парапсихология направила огромна стъпка към развитие в сферата на парапсихологията през 1969г., когато се присъединила към [[Американската Асоциация за Напредък на Науката]] (ААНН), най-голямата общо-научна общност.<ref>{{Cite book|last=Melton |first=J. G. |authorlink= |title=Parapsychological Association. In Encyclopedia of Occultism & Parapsychology|publisher=[[Thomson Gale]] |year=1996 |pages= |isbn=978-0-8103-9487-2}}</ref> през 1979г., физикът [[Джон Уилър]] казал, че парапсихологията е псевдонаучна и че връзката на ПА с Американската Асоциация за Напредък на Науката трябва да бъде преразгледана.<ref>Wheeler, John Archibald (January 8, 1979). "Drive the Pseudos Out of the Workshop of Science". New York Review of Books (May 17, 1980).</ref>

Сътрудничеството между Асоциацията по Парапсихология (ПА) и Американската Асоциация за Напредък на Науката, заедно с една обща отвореност към психичните и свръх-естествени феномени през 1970те, довели до десетилетие на усилени парапсихологични проучвания. През този период били оформени и други свързани организации, включително Академията по Парапсихология и Медицина (1970), the Институт по Пара-Наука (1971), Академията по Религия и Психично Изследване, [[Институт за Ноетични Науки]] (1973), Международна Асоциация за Кирлианови Изследвания (1975), и [[Принстънска лаборатория за изследване на инженерни аномалии]] (1979). Изследвания в сферата на парапсихологията по същото време били осъществявани и в [[СтанфордскиСтанфордския Изследователски Институт]].<ref>{{cite book |title= Parapsychological Association. In Encyclopedia of Occultism & Parapsychology |last= Melton |first= J. G. |authorlink= |year= 1996 |location= |isbn= 978-0-8103-9487-2 |url= http://en.wikipedia.org/wiki/Thomson_Gale}}</ref>

През тези години обхватът на парапсихологията се разширил. Психиатърът Иън Стивънсън провел по-голяма част от неговото [[изследване върху прераждането]] през 1970те и втората част на неговата книга ''Двайсет Случая Показващи Прераждане'' била публикувана през 1974г. Психологът Телма Мос посветила времето си върху изучаване на [[Кирлианова фотография]] в Лабораторията по парапсихология в Университета на Калифорния, Лос Анджелис. Притока на духовни учители от Азия и техните твърдения за способности развити в резултат на [[медитация]], довели до изследване на [[променено състояние на съзнанието]]. Директорът на Американската Асоциация за Психични Изследвания, Карлис Осис, провел експерименти в областта на [[Извънтелесно преживяване|опитностите извън тялото]]. Физикът [[Ръсел Тарг]] създал термина [[дистанционно виждане]], оригинално название "remote viewing", което използвал в работата си в [[Станфордски Изследователски Институт]] през 1974г.<ref>{{cite book |title= Parapsychological Association. In Encyclopedia of Occultism & Parapsychology |last= Melton |first= J. G. |authorlink= |year= 1996 |location= |isbn= 978-0-8103-9487-2 |url= http://en.wikipedia.org/wiki/Thomson_Gale}}</ref>