Бунавад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 11:
През 1927 г. частни български капитали под ръководството на д-р [[Димитър Точков]] основават Бунавадъ. Дружеството поръчва два от популярните на времето самолета [[Junkers F 13]] за приемане по-късно през годината. От самото начало Бунавадъ предлага пътнически и пощенско-товарни превози. Първите български марки за въздушна поща влизат в продажба на 7 ноември 1927 г.
 
ОсвещаванетоНа софийското [[летище Божурище]] на 25 октомври [[1927]] г. става освещаването на авиокомпанията ипри първият й полет по маршрутмаршрута [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]] е на софийското летище [[Божурище]] на 25 октомври 1927 г. Държавата е представена от о. з. подполковник [[Кимон Георгиев]], доскоро министър на железниците и пощите, чието звание е променено на министър на железниците, пощите и въздухоплаването за случая. Известният авиационен пионер и летец изпитател от Юнкерс [[Фриц Хорн (летец)|Фриц Хорн]] представя германската страна, като е пристигнал със самолет [[Junkers G.23]]. Присъстват и тогавашният кмет на София о. з. генерал [[Владимир Вазов]], софийският [[митрополит Стефан]], Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател [[Андрей Ляпчев]], съпругата на К. Георгиев, журналисти и много граждани.
 
Двата Junkers F 13 на Бунавадъ са именувани на тържеството, като г-жа Георгиева (съпруга на Кимон Георгиев) кръщава самолета с регистрация B-BUNA „Ластовица”, а г-жа Ляпчева кръщава B-BUNB „Соколъ”. Самолетите изпълняват показни полети за печата и присъстващите, след което B-BUNA „Ластовица” заминава по първия редовен полет на авиокомпанията. Тримата му пътници са посрещнати на Летище Варна от митрополит Симеон и голям брой граждани.