Бунавад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 17:
Впоследствие Бунавадъ открива линиите [[Видин]]-Русе-Варна и София-[[Пловдив]]-[[Бургас]] (според някои източници София-Бургас без междинно кацане).
 
В края на 1929 г., „Юнкерс” се оттегля от договора, сключен през 1926 г. поради последиците от [[Голямата депресия]]. Бунавадъ продължава да действа сред драстично влошената делова конюнктура, докато е принудена да се закрие на неизвестна дата през 1930 г.<ref>http://www.novazora.net/2008/issue12/story_11.html</ref>. Бидейки победена страна в [[Първата световна война]] България в общи черти е лишена от правото да има своя [[авиация]] по силата на [[Ньойския договор]]. Това, наред с липсата на междуправителствени споразумения, до голяма степен предрешава съдбата на евентуални международни линии, замисляни от Бунавадъ или от други непоявили се български авиокомпании, въпрек и че на 5 юли 1923 г. България ратифицира Международната конвенция за гражданско въздухоплаване и получава първия си отличителен международен знак за национална принадлежност на гражданските самолети - буквите "В-В", а в 1931 г. се присъединява и към Варшавската конвенция за гражданска авиация, която допълва и разширява правилата за гражданското въздухоплаване с която е определен нов опознавателен знак за национална принадлежност, валидните и днес две букви "LZ".
[[Image:Junkers-f13.jpg|thumb|riht|250px|Junkers F.13, [[Технически музей в Мюнхен|Deutsches Museum]], Мюнхен, Германия]]