Балканска комунистическа федерация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 5:
В резултат от Първата световна война международното положение на Балканите търпи съществени промени. С овладяването на властта от [[болшевики]]те през 1917 година, Русия отпада от състава на великите сили и е поставена в международна изолация. Ролята си на балкански фактор тя се стреми да поддържа чрез балканските секции на инициирания от Москва Комунистически интернационал. На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. се разглежда и дейността на балканските социалдемократически партии. Кръстьо Раковски като представител на БСДФ заявява, че той говори от името на федерацията, която обединява румънската, сръбската, гръцката СДП и БРСДП (т. с.). Така през 1920 година организацията се трансформира в Балканска комунистическа федерация и става де факто подразделение на [[Коминтерн]]а до разпускането си през 1932 година. [[Васил Коларов]], [[Христо Кабакчиев]] и Георги Димитров са най-влиятелните фигури в Балканската комунистическа федерация. Ръководител на организацията става [[Георги Димитров]]. Федерацията издава свой орган [[Федерасион балканик]] между 1924 и 1932 година.
 
На изборите през 1931 година нацистите[[нацисти]]те стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа, техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за Балканска федерация с "''правото на самоопределение на народите до отделяне''". Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. Така функциите на Балканската комунистическа федерация започват да затихват, докато през 1932 година тя на практика преустановява съществуването си.