Балканска комунистическа федерация: Разлика между версии

 

На изборите през 1931 година [[нацисти]]те стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа, техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример Куусинен изтъква заменянето на лозунга за Балканска федерация с "''правото на самоопределение на народите до отделяне''". Той призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. Така функциите на Балканската комунистическа федерация започват да затихват, докато през 1932 година тя на практика преустановява съществуването си. В тази ситуация членовете на [[ВМРО (обединена)]], които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си [[македонския въпрос]] и в началото на 1934 година приема [[Резолюция на Коминтерна по македонския въпрос (1934)|специална резолюция]]

 

== Състав ==

== Бележки ==

<references />

 

[[Категория:Балканска история]]