Бунавад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите още в 1920 г. с база [[летище Божурище]] се открива "Отделение за въздухоплаване", което с царски указ № 40 от 15.07.1924 г. прераства в "Дирекция на въздухоплаването". <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004 </ref>Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена.
От 25 септември 1925г. започва работата по първото смесено българо-унгарско акционерно дружество „Бунавад”, финансирано от частни капитали, както и немски, на самолетостроителната фирма „Junkers”, разкрила концесионни фабрики в Швеция, Дания, Турция. През 1926 г. българската държава и германският самолетопроизводител [[„Юнкерс”]] се договарят да се спомогне образуването на българска авиокомпания, която да ползва самолети марка „Юнкерс”. Договорът предвижда държавата да улесни кредити за купуването на самолети и да изразходва средства за откриване на въздушни линии. Официалното подписване е на 22 ноември 1926 г. 25 януари 1927г. Дирекцията на въздухоплаването сключва договор с частни български капитали под ръководството на д-р [[Димитър Точков]] представляващи Бунавадъ. На 9 февруари с.г. договорът е утвърден от Народното събрание и е публикуван в Държавен вестник. С §1 от него „Бунавад” получава изключителното право за експлоатация на въздушна линия над Дунава по трасе Видин-Русе-Варна в продължение на линията Виена-Буда Пеща-Русе-Варна-Цариград и също вътрешна линия София-Русе-Варна във връзка с европейската презбалканска линия София-Бургас. С §4 „Бунавад” е задължен да извършва най-малко 2 полета седмично в двете посоки на направленията с 4 месечно прекъсване през зимата (от 1 декември до 31 март включително). С този договор е отпуснат на дружеството 10 милиона лева целеви безлихвен заем за закупуване на самолети и откриване на линиите. Дружеството поръчва два от популярните на времето самолета [[Junkers F 13]] за приемане по-късно през годината. Доставени са два 6 местни моноплана „Junkers F-13”- нископлощник с крилна площ 40 м, излетна маса – 2700кг, пътна скорост 175 км/ч, таван 5000м, мотор „Junkers L-2” с 230к.с. Самолетите са целометалически с характерната за фирмата гофрирана дуралова обшивка и носещи инициали “B-BUNA” и “B-BUNB”. Този тип пътнически самолет масово се използва в целия свят в Европа, Близкия изток, Америка. Много известни полярни изследователи и учени, между които Роалд Амундсен, Фритьоф Нансен и Алберт Айнщайн летят с „Junkers F-13” и са във възторг от него. Пътническият салон е с великолепен интериор, за разлика от скромната кабина на пилотите.
От самото начало Бунавадъ предлага пътнически и пощенско-товарни превози. На софийското [[летище Божурище]] на 25 октомври [[1927]] г. става освещаването на авиокомпанията при първият й полет по маршрута [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]]. Държавата е представена от о. з. подполковник [[Кимон Георгиев]], доскоро министър на железниците и пощите, чието звание е променено на министър на железниците, пощите и въздухоплаването за случая. Известният авиационен пионер и летец изпитател от Юнкерс [[Фриц Хорн (летец)|Фриц Хорн]] представя германската страна, като е пристигнал със самолет [[Junkers G.23]]. Присъстват и тогавашният кмет на София о. з. генерал [[Владимир Вазов]], софийският [[митрополит Стефан]], Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател [[Андрей Ляпчев]], съпругата на К. Георгиев, журналисти и много граждани. Двата Junkers F 13 на Бунавадъ са именувани на тържеството, като г-жа Георгиева (съпруга на Кимон Георгиев) кръщава самолета с регистрация B-BUNA „Ластовица”, а г-жа Ляпчева кръщава B-BUNB „Соколъ”. Самолетите изпълняват показни полети за печата и присъстващите, след което B-BUNA „Ластовица” заминава по първия редовен полет на авиокомпанията. Тримата му пътници са посрещнати на Летище Варна от митрополит Симеон и голям брой граждани. Първите български марки за въздушна поща влизат в продажба на 7 ноември 1927 г. за пратките пренасяни от компанията. С компанията „Бунавад” е сключен договор за превоз на кореспонденция и са отпечатани специални марки „Въздушна поща” - съществуващи марки с цветни надпечатки на самолетно силуетче (емисии 7.11.1927, 15.04.1928 и 10.05.1928). ▼
▲На софийското [[летище Божурище]] на 25 октомври [[1927]] г. става освещаването на авиокомпанията при първият й полет по маршрута [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]]. Държавата е представена от о. з. подполковник [[Кимон Георгиев]], доскоро министър на железниците и пощите, чието звание е променено на министър на железниците, пощите и въздухоплаването за случая. Известният авиационен пионер и летец изпитател от Юнкерс [[Фриц Хорн (летец)|Фриц Хорн]] представя германската страна, като е пристигнал със самолет [[Junkers G.23]]. Присъстват и тогавашният кмет на София о. з. генерал [[Владимир Вазов]], софийският [[митрополит Стефан]], Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател [[Андрей Ляпчев]], съпругата на К. Георгиев, журналисти и много граждани.
Впоследствие Бунавадъ открива линиите [[Видин]]-Русе-Варна и София-[[Пловдив]]-[[Бургас]] (според някои източници София-Бургас без междинно кацане).
В края на 1929 г., „Юнкерс” се оттегля от договора, сключен през 1926 г. поради последиците от [[Голямата депресия]]. Бунавадъ продължава да действа сред драстично влошената делова конюнктура. Липсата на земна ориентировка и техническо осигуряване, както и недостатъчна подготовка на унгарските летци, допълнително затрудняват постигането на някаква рентабилност докато накрая компанията е принудена да се закрие на неизвестна дата през 1930 г. и договорът е прекратен<ref>http://www.novazora.net/2008/issue12/story_11.html</ref>. Бидейки победена страна в [[Първата световна война]] България в общи черти е лишена от правото да има своя [[авиация]] по силата на [[Ньойския договор]]. Това, наред с липсата на междуправителствени споразумения, до голяма степен предрешава съдбата на евентуални международни линии, замисляни от Бунавадъ или от други непоявили се български авиокомпании, въпрек и че на 5 юли 1923 г. България ратифицира Международната конвенция за гражданско въздухоплаване и получава първия си отличителен международен знак за национална принадлежност на гражданските самолети - буквите "В-В", а в 1931 г. се присъединява и към Варшавската конвенция за гражданска авиация, която допълва и разширява правилата за гражданското въздухоплаване с която е определен нов опознавателен знак за национална принадлежност, валидните и днес две букви "LZ".
[[Image:Junkers-f13.jpg|thumb|riht|250px|Junkers F.13, [[Технически музей в Мюнхен|Deutsches Museum]], Мюнхен, Германия]]
| |||