Разлика между версии на „Режим на пълномощията“

редакция без резюме
 
'''Режимът на пълномощията'''([[1881]]-[[1883]]) е оглавяван от княз [[Александър Батенберг]] репресивен режим в България, установен с държавен преврат на [[27 април]] 1881 година. По време на него Конституцията е отменена и в страната действат военновременни закони.
 
От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява [[Търновската Конституция]], тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на [[Либералната партия]], която е основен идеолог на Конституцията.
Скоро след преврата Либералната партия се съвзема и започва пропагандна кампания срещу монарха. В отговор, при провеждането на изборите за ВНС нейните привърженици масово не са допуснати да гласуват. Репресии помрачават цялата кампания, на много места в страната избухват сблъсъци между полицията и либералите. В резултат, почти всички от избраните депутати са поддръжници на каузата на княза.
 
ВНС се събира на 1 юли 1881 година в [[Свищов]]. Князът прочита изявление, в което иска извънредни властови пълномощия(оттам името на режима) за следващите 7 години. Декларацията е приета с овации, без обсъждане. Князът получава правото да управлява с укази, а след изтичането на седемгодишния период - да свика ВНС, което да приеме изменения в Конституцията.
 
Първото правителство, което князът съставя, не включва представители на [[Консервативната партия]], макар че тя подкрепя действията му. Деятелите на Либералната партия са подложени на преследване, вследствие на което почти всички емигрират(най-вече в Източна Румелия) или са интернирани. В партията се оформят две крила - умереното, начело с [[Драган Цанков]], е склонно да приеме определени промени в [[Конституцията]] ако тя бъде възстановена; крайното крило, водено от [[Петко Каравелов]], иска пълно възстановяване на основния закон. Каравелистите издигат лозунга "Има Конституция - има княз. Няма Конституция - няма княз".
Под ръководството на княза, консерваторите започват преговори с либералите на Драган Цанков. В началото на август [[1883]] те подписват споразумение, според което Консервативната партия поема ангажимент за възстановяване на Конституцията, а цанковистите - да приемат мерки за изменението й. Князът възлага на Цанков министър-председателския пост, начело на ново правителство, съставено от умерени либерали и консерватори. Приет е проектът на Австро-Унгария за строителство на железопътната мрежа на България. На [[5 декември]] [[1883]] е прокаран Закон за изменение и допълнение на Конституцията.
 
В това време отстранените от власт руски генерали се съюзяват с крайните либерали на Каравелов и подемат кампания срещу правителството. На проведените през [[май [[1884]] избори, каравелистите удържат пълна победа. На княза не остава друг избор, освен да им възложи съставянето на правителство. То е формирано на 29 юни 1884, начело застава [[Петко Каравелов]]. Новата власт напълно възстановява Конституцията, с което окончателно се слага край на режима на пълномощията.
 
[[Категория:История на България (1878-1918)]]
1411

редакции