Иконопочитание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Иконопочитанието''' в [[християнство]]то представлява отдаването на почит към [[Икона (християнство)|икона]] като свещено изображение. То е [[догмат]] във вселенската църква, установен на [[седми вселенски събор|VІІ вселенски събор]] в [[Никея]] през [[787]] г. Честването и поклонението пред икона, според учението установено от събора, не представлява служение, нито отдаване на почит към материалите на иконата — дървото, грунда, боите, — а към изобразеният на самата икона. Това е и основната разлика между иконопочитанието и [[идолопоклонничество]]то, при което се обожествява и се служи на самият бездушен, сътворен от човека предмет. Според християнската традиция иконите разкриват ''реалността'', която изобразяват, тоест една икона разкрива даден аспект на някой светец или събитие, които са реално съществували, докато кумирите (идолите) са плод на човешкото въображение.
 
Преди приемането на догмата от Втория Никейски събор във Византия някои хора изповядват култ към иконите. Това поражда радикалната реакция в лицето на религиозно-политическото движение известно като [[иконоборство]], което освен към злоупотребите с иконите се обявило против почитането им въобще. Редица византийски императори подкрепяли тази [[ерес]] по социално-икономически и политически причини.