Людмила Филипова: Разлика между версии

| портрет = dot.png

| роден-място = [[София]] [[България]]

'''Людмила Филипова''' е родена през 10 април 1977  г. в София. Дипломира се в [[УНСС]] и учи магистратура към американския университет [[Сити Юнивърсити, Правец|City University]]. Работила е като специалист в областта на маркетинг, PR и медии, в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания "Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор). Същевременно натрупва журналистически опит в ТВ 7 дни, ТВ Триада, главен редактор на сп. Маркетинг&Медия. Публикува статии и анализи във в. [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], „[[24 часа]]“, „[[Новинар]]“, „Икономически живот“, сп. [[Тема (списание)|„Тема“]], сп. „Businessweek България“ и др. Участвала е в няколко детски филма, сред които са „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984) и „Търси се съпруг за мама“ (1985).

През 2006 г. прави своя дебют в мейнстрийм прозата с романа „Анатомия на илюзиите“, в който се разказва за драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва „Червено злато“ (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. Романът йи&#768; „Стъклени съдби“ (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 г. излиза романът йи&#768; „Мастиленият лабиринт“<ref>Таня Кольовска, [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/15785 „Мастилени петна след Людмила Филипова“], рец. във в. ''Култура'', бр. 23 (2550), 19 юни 2009.</ref> - исторически трилър. През 2008 &nbsp;г. е номинирана за втория кръг на европейския конкурс „Prix du Livre Europeen“, а в началото на 2009 &nbsp;г. е номинирана за полуфинала на американската литературна награда „Hidden River“. Има договори за издаването на романите йи&#768; в [[Русия]], [[Италия]] и [[Турция]].

В качествената преса Людмила Филипова е определяна като представител на чалга литературата<ref>Пламен Антов, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/14374 „Какво иде след постмодернизма: един карамазовски сюжет“], в. ''Култура'', бр. 22 (2505), 13 юни 2008.</ref> <ref>Ангел Игов, [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/14407 „Кой се страхува от Людмила Филипова?“], в. ''Култура'', бр. 23 (2506), 20 юни 2008.</ref> <ref>Михаил Неделчев, [http://litvestnik.wordpress.com/2013/04/08/%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ „Високата литература срещу подмяната“], в. ''Литературен вестник'', бр. 13 от 2013.</ref>