Христо Христов (журналист): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
През същата година получава разрешение от тогавашния министър на вътрешните работи [[Богомил Бонев]] да проучи строго секретната разработка на [[Второ главно управление на Държавна сигурност]] срещу българския емигрант [[Борис Арсов]], отвлечен от ДС през пролетта на [[1974]] г. от [[Дания]] и убит няколко месеца по-късно в Пазарджишкия затвор. В делото е запазен строго секретен план за убийството на емигранта с конкретни указания за действия за агента, натоварен с „мократа поръчка”. Разработката срещу Арсов е открита в началото на 90-те години в архива на ДС от следователите по делото за убийството на [[Георги Марков]] Богдан Карайотов и ген. Коста Богацевски и ги убеждава, че Държавна сигурност е използвала убийствата като средство за ликвидиране на български емигранти, критици на комунистическото управление. Секретните материали стават основа за книгата и документалния филм на Христов „Държавна сигурност срещу българската емиграция”.<ref name="ДеСе беге био"/>
 
През 2000 г. от [[ВърховенВърховния административен съд|Върховния съд]] (ВАС) му е разрешено да работи с делото за унищожаване на досиетата на писателя Георги Марков, по което през 1992 г. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. [[Владимир Тодоров]]. Делото разкрива механизма на унищожаване на досиетата на писателя през 1990 г., както и кръга от висши ръководители на ДС, ангажирани с прикриването на документалните доказателства за операцията за ликвидирането на Марков през 1978 г. в Лондон. Христов използва делото за документалния филм „Досиетата „Скитник” и за книгата си „Убийте „Скитник”.<ref name="ДеСе беге био"/>
 
В периода 2001-2009 г. е разследващ журналист във [[в. „Дневник”]]. В него публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. Специализира в английския [[в. „Гардиан“]] (2002) и в Международния център за журналистика във [[Вашингтон]], [[САЩ]] (2004).<ref name="ДеСе беге био"/>