Нестинарство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
редакция |
||
Ред 17:
|Застрашен =
}}
'''Нестинарството''' ({{lang-el|Αναστενάρια}}) е древен [[
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по [[стар стил]]). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в [[Източна Тракия]], част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в [[Гърция]] през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, ''анастенария'' (на гръцки) или „нестинарство“ (на български). Според някои, името идва от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън. Възможно е да произлиза и от ανασταίνω (анастено) - възкръсване
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината [[Странджа]] — [[Българи (Област Бургас)|Българи]]<ref>Фол, В. Р. Нейкова, Огън и музика, София, АИ "Марин Дринов", 2000, с. 16-18.</ref>. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките [[Кости]] и [[Бродилово]], както и българските [[Граматиково]], [[Сливарово]] и [[Кондолово]]) и в едно-единствено село в планината [[Родопи]]. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
Ред 28:
[[Картинка:Nestinar.bulgari.jpg|500п|мини|дясно|Български нестинари]]
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от [[Петко Р. Славейков]].
Според някои историци обичаят се свързва с [[езичество|езически ритуали]], запазили се от времето на [[траки]]те. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с [[икона]] на св. св. Елена и Константин (император [[Константин Велики]], който с [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] обявява [[християнство]]то за [[религия]] наравно с останалите в [[Римската империя]]) и майка му [[Елена от Константинопол|Света Елена]], обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и никога не е бил признат от [[Църква (институция)|Църквата]]
Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор ([[аязмо]]). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с [[тъпан]] и [[гайда]], а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в [[параклис]] (наричан [[конак]]). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в [[транс]] и започват да танцуват, носейки свещени предмети - икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали [[огън]], който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва.
| |||