Старцево: Разлика между версии

Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от [[Неделино]], през българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево<ref>Свилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове”. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.</ref>, има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според [[Стою Шишков|Ст. Н. Шишков]] старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума "илиасче", което значело дюля, круша<ref> Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45</ref>, на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча <ref>http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/43-41.jpg</ref>. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево<ref>[[Анастас Примовски]]. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204–205.</ref>, които обаче в никакъв случай не могат да бъдат приети за убедителни, тъй като не се основават нито на документи, нито дори на местни предания. Според самите старцевци първото име на селото е "Елиаз", приело името на първия заселник в селото "Илияс".

През 70-те години жителите на селото стават жертва на т. нар. [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Събаря се минарето на джамията, забраняват се изпълнението на всякакъв вид религиозни обреди и обичаи, както и посещение на молитвения храм.