Антоним: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 55 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q131779 (translate me)
Ред 3:
Антонимите са думи с противоположно значение. Пример: красив-грозен , весел-тъжен и т.н.
 
антоним да си грозен
== Същност на лексикалната антонима ==
Чрез антонимите се проявява една от вътрешните закономерности на лексикалната система – нейната обусловенност от характера на нещата и от признаците на понятията, най-съществените различия между които се отразяват в езика като противоположности: "ден-нощ", "живот-смърт", "висок-нисък", "светъл-тъмен","богат-беден" и т.н. Антонимията е езикова универсалия. Тя е свързана с човешкото съзнание, което, опознавайки света, свързва, сравняява и противопоставя елементите в него, всеки от който е проява и разновидност на различията.
 
Логическата основа на антонимията образува два вида противоположности: контрарна и комплементарна. Контрарната противоположност се изразява от видови понятия, между които има трети помеждутъчен член: ''млад-възрастен-стар''. Комплементарната противоположност се образува от пределни по своя характер видови понятия, които се допълват едно с друго без среден промеждутъчен член: ''лъжа-истина'', ''жив-мъртъв'', ''краен-безкраен'' и т.н. За разлика от контрарните противоположности, при които второто понятие е противоречиво и негативно, но неопределено, комплементарните имат положително съдържание. Те определят предели в проявата на качеството, свойството, действието. Комплементарните видови понятия са логическата основа на същинската лексикална антонимия.
 
Освен двата вида противоположности, когато се имат предвид противоречията между десигнатите, се различава още и контрадикция. Контрадикция има при ''млад-немлад'', ''стар-нестар''. Контрадиктите не назовават противоположни понятия, а само понятия, които си противоречат: ''немлад'' не означава ''стар'', а ''нестар'' не означава ''млад''. За да се получи истинска противоположност, вторият член от опозицията трябва да е обозначен по-определено. Когато обаче противоположният полюс в противопоставянето отсъства, противоположният член на контрадикцията се превръща в антоним: ''културен-некултурен'', ''морален-неморален'', ''користен-безкористен''.
 
Логическият модел на противоположностите става в езика модел на антонимията чрез думите антоними. Най-разпространената дефиниция ги определя като думи с противоположно значение. Необходимо е към нея да се добави и още това, че антонимите назовават контрастни понятия, които смислово и логически в някакво отношение са съотносими, т.е. антонимите имат еднакви граматични значения, принадлежат към една и съща лексикална парадигма, взаимно се отричат, но в същото време взаимно се свързват и предполагат един друг, тъй като единият антоним се създава и разбира чрез другия. Например антонимите ''бял-черен'' са проява на едно и също нещо. Те едновременно означават предел в проявата на качеството и предизвикват асоциация за противоположна неразривна връзка на две видови понятия в рамките на родовото понятие „който е без хроматични тонове“. Използването на единия антоним, например преден, предизвиква представата чрез семантичен анализ и за другия член на антонимната двойка - заден. При антонимите един и същ техен общ съществен семантичен и логически признак е основа за съпоставянето. Той е техен семантичен коефициент. Антонимите се съпоставят парадигматично по един диференциален признак на противоположните семи в техните значения. Той се съдържа в двата члена на противопоставянето, но на лексикално равнище е изразен с две различни думи, с определено отрицание на единия от антонимите: ''тежък'' - „който има голямо тегло“ - ''лек'' „който има малко тегло“, ''зима'' „най-хладното време в годината“ - ''лято'' - „най-топлото време в годината“. В антонимната двойка ''много-малко'', общата сема е количеството, а в ''болен-здрав'' - състоянието на организма. От тези определения произтичат най-важните лексикално-семантични признаци на антонимите - да изразяват пределно отрицание на противоположни значения чрез контрастни асоциативни и семантични връзки. Тази връзка обаче трябва да е общоприета и редовна. Следователно антоними има само тогава, когато се свързват две и повече семантично съотносими думи, противоположни по значение.
 
Антонимията преди всичко е лексикално явление. Изреченията с противоположен смисъл и отрицателните граматични форми възникват чрез антонимията на думи и морфеми и предполагат също лексико-семантични противопоставяния. Антонимните отношения се отнасят към лексикалното значение и се определят от него. Обикновено те възникват при думи, които означават качества и свойства, които не са абсолютни, а относителни. Антонимът ''красив'' съществува не като абсолютен, а като относителен признак в сравнение с ''некрасив''. Антонимията е обективно и универсално явление, но възприемането на действителността чрез антонимите има индивидуален характер. То е относително и субективно, защото представя същността и признаците от определено гледище на говорещия, в определено време и място. Това определя комуникативните функции на антонимите и богатите им конотативни възможности в художествените текстове.
 
В структурно отношение антонимите образуват затворени парадигми - антонимни редове или антонимни двойки: ''приятел-враг'', ''начало-край'', ''често-рядко'', ''движение-покой'' и т.н. В редки случаи при т.нар. антонимни сраствания, когато единият член от двойката отсъства, е възможно тя да остане незапълнена: ''не-вярно'',''не-хайство'',''не-обходим''. Не всяка дума обаче има антоним. Трудно е да си представим антоними на съществителните с конкретно неоценъчно значение като ''дом'', ''стол'', ''книга'', ''топка'', ''стена'', ''ябълка'', ''улица'', ''стадион'' и на прилагателните ''жълт'', ''син'', ''копринен'' и т.н.. Нямат антоними имената на хора и географски названия - Иван, Рила, Арда; числителните имена и по–голямата част от местоименията, тъй като те не назовават противоположни понятия - в техните значения няма оценъчни качествени признаци или пряка непосредствена съотнесеност с понятие за предмет. С малки изключения, нямат антоними и качествените прилагателни за назоваване на цветове и техни оттенъци - ''зелен'', ''червен'', но ''бял-черен'', ''тъмен-светъл''.образуват антонимни двойки и думи, които са противопоставени, но не означават признаци или противоположна насоченост както при ''гласна-съгласна'', ''лек-товарен'', ''ставам-лягам''. Двойки думи като ''деца-родители'', ''рождение-смърт'', ''любов-ненавист'', които не изразяват полярни понятия, но които са свързани семантично или по сходство, могат да послужат в подходящ текст за образуване на антоними, макар че не дават възможност за образуване на ярки контрасти.
 
Антонимите, подобно на синонимите и омонимите, могат да бъдат думи от различни части на речта. Най-разпространена е антонимията сред прилагателните имена, които логически и семантично назовават качествени признаци.
 
Антонимите имат преки връзки и отношения с полисемията и синонимията. Поради многозначността си, думите образуват антонимни редове с няколко различни думи по отделни основи, допълнителни, частни и конкретни, вторични и преносни значения. В качеството на елементарна единица, в противопоставянето се приема лексикално-семантичният вариант на думата. С него тя влиза в антонимни редове, а не с целия си семантичен обем.
 
Употребата и съчетаемостта на антонимите се определя от сематниката им: ''стар-млад''(за човек), ''стар-нов''(за път), ''висок-нисък''(за човек),''висок-приземен''(за етаж), ''гъст-рядък''(коса), ''гъст-течен''(сапун). Възможно е прякото значение на многозначната дума да няма антоним друга дума. Чрез антонимията се разкриват системните отношения в лексиката, взаимната обусловеност и зависимост между лексикалните единици, разграничават се значенията на една и съща многозначна дума.
 
Терминът антоним е съотносим с термина синоним. И в двата случая се касае за семантични групи, в които се обединяват различни по звуков състав думи: при синонимите - с близко значение, а при антонимите - с противоположно, по най-общия и най-съществения за тяхното значение семантичен признак. И в двата случая са налице общи семи, които при антонимите не са само различни, но и противоположни. Когато една дума има синоними, те могат да бъдат също антоними на думата, с която се противопоставя доминантният синоним: ''страхлив-смел''(храбър,безстрашен), ''разум'' (ум,разсъдък)''-безумие''(безразсъдство). Една и съща лексикална единица може да се употреби с други, едновременно в антонимни и синонимни отношения. Това явление се определя като антонимия на синонимните редове или като синонимия на антонимните противопоставяния.
 
Антонимията е един от източниците на конверсия.
 
== Видове антоними ==