|
'''Психосоматиката''' (от старогръцки: ψυχή, ''психе'' — душа, дух; σῶμα, ''сома'' - тяло) е направление и дисциплина в [[медицина]]та (психосоматична медицина) и [[психология]]та, което изучава влиянието на психологически фактори върху физическите оплаквания, състояния и заболявания. Като [[интердисциплинарно поле]] в медицината изучава отношението между социалните, психологическите и поведенческите фактори върху процесите на тялото и [[качество на живот|качеството на живот]] при хора и животни. Психосоматичната медицина включва интердисциплинарни оценявания и мениджмънт, включващи разнообразни специалности като [[психиатрия]], [[псехология]], [[неврология]], [[хирургия]], [[алергология]], [[дерматология]] и психоневроимунология. Клинични ситуации, където умствения процес действа като основен фактор, повлияващ медицинските резултати са областите, в които психосоматичната медицина има компетенция <ref>{{en икона}} {{cite book | last = Levenson| first = James L. | title = Essentials of Psychosomatic Medicine| publisher = American Psychiatric Press Inc|year=2006| isbn = 978-1-58562-246-7}}</ref>.
{{обработка|Съдържанието на статията не отговаря на обекта ѝ, а се отнася за хипохондрия}}
{{сливане|Хипохондрия}}
== Източници ==
'''Психосоматиката''' (от гръцки: психе — душа, дух; от старогръцки: сома - тяло) в най-широк смисъл включва всички взаимодействия между [[поведението]] (мисли, чувства, действия) и телесната болест. Психосоматиката се характеризира с необоснована загриженост за собственото здраве и нереалистичното убеждение, че физическите белези и симптоми сочат сериозно соматично заболяване, въпреки рационалните уверения, че не съществува подобна болест. Вниманието на пациентите е изцяло фиксирано върху функциите на собственото тяло. Най-честите оплаквания са главоболие, болки в гърба и кръста, отпадналост, сърцебиене, затруднено дишане и др. У такива лица грижата за здравето доминира за сметка на междуличностните отношения и активността. Емоционално индивидите са ангажирани от соматичните процеси. Постоянно се търси лекарска консултация. Дори специалистите да твърдят, че липсва каквото и да е заболяване, страхът и вярването, че съществува такова продължават. Обикновено тези личности използват соматичните симптоми като средство за разрешаване на конфликтни ситуации, способ за избягване на отговорност. Всъстояние на декомпенсация най-често търсят съчувствието и загрижеността на околните, изпитват потребност от внимание и поддръжка. Тяхното поведение всъщност е своеобразно любуване на собствените страдания. Оплакванията се драматизират. Демонстрират соматични симптоми наблюдавани и копирани от други хора или от по-ранни заболявания, без да ги има реално. Те приемат радушно ролята на боледуващ, избягвайки по този начин проблемите или някакъв връхлитащ стрес.
<references/>
== Виж още ==
== Предшестващи фактори ==
* [[Психосоматично разстройство]]
Възможните произходи включват агресия към околните, която е потисната и изместена във физически симптоми и/или защита срещу вина, където симптомите играят ролята на заслужено наказание за някакво прегрешение. Психосоциално началото на симптомите често следва голям [[стресор]].
Клинични белези, които сочат добра прогноза, включват наличие на депресия и тревожност, внезапно начало, млада възраст, социално-икономически статус, липса на органичено заболяване.
== Лечение ==
Пациенти с [[психосоматично разстройство]] често за резистентни към психиатрично лечение. Предлагането на лечение в медицинско заведение, което да набляга на справянето с хронично соматично заболяване, би подобрило сътрудничеството им. Резултатът от лечението е лош при 25% от случаите, а при други 2/3 се наблюдава продължителен флуктуиращ ход.
В психосоматично тревожно състояние пациентът може да има полза от анксиолитик. Ако протичането на симптомите е епизодично и подобно на [[депресивно разстройство]], употребата на антидепресивни лекарства ([[антидепресанти]]) е препоръчителна. При [[паническо разстройство]] психосоматиката може да реагира на бензодиазепини.
|
