Токачка: Разлика между версии

| genus_authoritybinomial_authority = [[Carolus Linnaeus|Linnaeus]], 1764

| binomialbinomial2 = ''Numida meleagris''

| binomial_authoritybinomial_authority2 = ([[Carl Linnaeus|Linnaeus]], [[10th edition of Systema Naturae|1758]])

* ''N. m. coronatus'' (Гърни, 1868) - източните части на Южна Африка;

* ''N. m. galeatus'' (Палас, 1767) – западна Африка до южен Чад, централен Заир и северна Ангола;

* ''N. m. marungensis'' (Шалов, 1884) – южните части на водосборния басейн на [[Конго (река)|река Конго]] до западна Ангола и Замбия;

Обикновената токачка е голяма птица с дължина около 53–58 cm, със закръглено тяло и малка глава. Тежи около 1.3 kg. Оперението по тялото йѝ е сиво-черно, напръскано с бели петънца. Както и другите токачки, и при този вид липсва оперение по главата, а вместо него има жълтеникаво или червеникаво костно образувание и червено-сини области кожа. Крилете са къси и кръгли като форма, опашката също е къса. Разликите между регистрираните подвидове основно се състоят във формата, размера и цвета на главата и висулките.

Обикновените токачки живеят на ята, които формират в извънразмножителния сезон, обикновено състоящи се от около 25 индивида, които и спят на групи. Токачките са особено добре адаптирани да се хранят с големи количества [[кърлежи]], които иначе са приносители на [[лаймска болест]].<ref name= Duffy >{{cite journal | last= Duffy | first= David Cameron | coauthors= Downer, Randall; Brinkley, Christie | month= June | year=1992 | title= The effectiveness of Helmeted Guineafowl in the control of the deer tick, the vector of Lyme disease | journal= The Wilson Bulletin | volume= 104| issue = 2 | pages= 342&ndash;345| url = http://www.guineafowl.com/fritsfarm/guineas/ticks/tickstudy.pdf |format = | doi = }}</ref> Видът предпочита да живее на земята и в случаите когато бива подплашен бяга, вместо да лети. Като повечето птици от семейството, и обикновените токачки са способни на кратки и резки излитания, а за преминаване на дълги разстояния разчитат да се носят по вятъра. Те са добри бегачи и дневно могат да изминават по 10&nbsp;km и повече.

Когато се почувстват заплашени издават силни дрезгави звуци. Менюто им се състои от разнообразна растителна и животинска храна: семена, плодове, листа, охлюви, паяци, червеи и насекоми, жаби, гущери и дребни бозайници. Токачките имат силни нокти, с които разрохкват почвата в търсене на храна, по което приличат на домашните птици, въпреки че при това рядко изравят с корените млади растения за ядене. Както и при останалите токачки, обикновените токачки нямат шпори на краката.

Мъжките често проявяват агресия един към друг и участват в ожесточени боеве, от които излизат окървавени и наранени. Опитват се да изглеждат по-страшни, като повдигат нагоре крилете си и перата им настръхват, а също така и тичат напред с широко отворен клюн.

Гнездото е добре прикрито, обикновено в ямка, издълбана в пръстта. Люпилото обикновено се състои от 6-12 яйца, които женската мъти в продължение на 26–28 дни. Когато са откривани гнезда, съдържащи по-голям брой яйца, се смята, че това се дължи на споделянето на на гнездото от повече от една женска, тъй като яйцата са големи и мътещата птица не би могла да покрие площ по-голяма от тази на едно нормално люпило.

Малките имат защитна окраска. Бързият растеж на крилете им им позволява едва седмица след излюпването вече да могат да пърхат до ниските клони.

Обикновената токачка обитава топли, доста сухи и открити местности с рядка храстова и дървесна растителност, каквито се намират в саваните и обработваемите земи.