Атентат срещу Стефан Стамболов и убийство на Христо Белчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
Разследването на атентата продължава повече от година, като през цялото време правителството оказва натиск върху следователите, стремейки се да докаже връзки на атентаторите с Русия и проруската опозиция в страната. Стамболов цели организирането на шумен политически процес, който да затвърди неговите политически позиции.{{hrf|Марков|2003|40-41}}
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18 септември.{{hrf|Марков|2003|38}} Един от съучастниците, Спас Д. Лепавцов (баща на [[Димитър Лепавцов]]), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като [[Петко Каравелов]], [[Димитър Моллов]], [[Васил Друмев|Климент Търновски]], [[Светослав Миларов]] и [[Трайко Китанчев]], някои от които са арестувани.{{hrf|Марков|2003|40-41}}
Съдебният процес се води от военнополеви съд, чиито заседания започват на 30 юни (18 юни стар стил) 1892 г. във [[Военно училище|Военното училище]]. Присъдите са произнесени на 1 юли, като общият брой на осъдените е около 15. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5, а Трайко Китанчев - на 3
== Бележки ==
|