Суей: Разлика между версии

Уънди бил човекът, обединил Китай след почти четири века на политическо разделение между Севера и Юга. Това обаче не било единствено негова заслуга, тъй като още през управлението на династия Северна Джоу, нейните владетели започнали провеждането на реформи, целящи да укрепят централната власт за сметка на местната аристокрацията, армията и будистките общности. На второ място, изключително полезен се оказал опитът и на друга северна династия, основана от сиенбейското[[сиенбей]]ското племе [[туоба]] – [[Северна Уей]], през чието управление били положени основите на последвалия икономически и политически възход на Северен Китай. Така в резултат на предишния опит и далновидната си политика Уънди успял в сравнително кратък период от време да унищожи властта на северната аристокрация и съпротиват сред верните на предишните династии министри, а могъщите фамилии от Юга били преселени в района около столицата [[Чанан]] и лишени от владенията си, за да се отслаби полунезависимия им статут. Южните благородници се опитали да се противопоставят на новия владетел и вдигнали въстание, но то било потушено от суйския генерал Ян Су.

Следващата стъпка на суйският император била да реформира местната администрация в цялата империя. За тази цел била премехната системата на двойна администрация в префектурите – гражданска и военна, комендантствата (''дзюн'' 郡) били преобазувани в префектури (''джоу'' 州), а по-късно генералните префектури (дзунгуанфу总管府) били премахнати. В централното управление структурата на трите отдела (''саншън'' 三省) и шестте министерства (''лиубу'' 六部) била затвърдена и послужила като модел за по-късното организиране на административния апарат при динасията [[Тан]]. Владенията на принцовете (''уангуо'' 王国) като полунезависими кралства в империята с отделена административна структура също били премахнати. Изборната система за чиновниците в държавните учреждения продължила да следва модела на деветте ранга (''дзиупин джунджън'' 九品中正), който бил приложен от [[Цао Цао]] и чрез който административни постове били на практика наследствени. Воената служба и офицерската кариера в гарнизонните милиции (''фубин'' 府兵), ограничена при династията Северна Джоу само за представители на народността [[сиенбей]], била отворена за китайци, а специалните стопанства-милиции (''бинху'' 兵户) били премахнати. Суйските императори кодифицирали отново общоимперското право – първо в [[Кайхуанския кодекс]], а по-късно в [[Кодекса Дайе]]. От всички тези реформи обаче, може би най-важните били икономическите – въвеждането в употреба на единна монетна система, системата на еднаквите полета, и изграждането на Великия канал.