'''Източногерманският Християндемократически съюз''' е казионна [[политическа партия]] в [[Германската демократична република]], просъществувала до 1990 г., когато се влива в [[ХДС|Християндемократическия съюз]].
Казионна политическа партия в [[ГДР]], просъществувала до 1990 г., когато се влива в Християн-демократическия съюз. Началото на партия е поставено на 25 юни 1945 г. Основни фигури при основаването на партията са [[Якоб Кайзер]], Ернст Лемер и [[Андреас Хермес]].Последният е избран за първи председател на съюза. Към август 1945 г. Християн-демократическия съюз в съветската окупационна зона разполага с около 100 000 члена, а две години по-късно съюза наброява 218 000 члена.▼
▲Казионна политическа партия в [[ГДР]], просъществувала до 1990 г., когато се влива в Християн-демократическия съюз. Началото на партияпартията е поставено на 25 юни 1945 г. Основни фигури при основаването на партията са [[Якоб Кайзер]], Ернст Лемер и [[Андреас Хермес]]. Последният е избран за първи председател на съюза. Към август 1945 г. Християн-демократическияХристияндемократическият съюз в съветскатаСъветската окупационна зона разполага с около 100 000 членачленове, а две2 години по-късно съюзасъюзът наброява 218 000 членачленове.
Първите конфликти между християн-демократите и съветските окупациони власти датират от есента на 1945 г. Причина затова е провежданата от съветските окупациони власти аграрна реформана която се противопоставя ръководството на съюза. По заповед на съветските власти са отстранени от ръководството Хермес и Шрайбер. Върху съюза започва да се оказва все по-силен натиск, не се позволява членството в него, не се отпуска нужната за партийната преса вестникарска хартия, започват арести и репресии над симпатизантите на християн-демократите.▼
▲Първите конфликти между християн-демократите и съветските окупациони власти датират от есента на 1945 г. Причина затоваза това е провежданата от съветските окупациониокупационни власти аграрна реформанареформа, на която се противопоставя ръководството на съюза. По заповед на съветските власти са отстранени от ръководството Хермес и Шрайбер. Върху съюза започва да се оказва все по-силен натиск, не се позволява членството в него, не се отпуска нужната за партийната преса вестникарска хартия, започват арести и репресии над симпатизантите на християн-демократите.
На 6 септември 1947 г. на Втория партиен конгрес на Християн-демократическияХристияндемократическия съюз [[Якоб Кайзер]] заявява, че амбицията на партията му е да представлява "защитна стена срещу догматическия марксизъм и неговите тоталитарни тенденции". На 20 декември с.г. е свалено демократично избраното партийно ръководство, с което се слага край на възможността съюзасъюзът самостойно да дефинира своите политически позиции. Позициите на съюза по товаонова време са най-общо казано християн - социалистическихристиянсоциалистически, за обединение на Германия и за парламентарно демократична система.
Налагането на социалистичекатасоциалистическата обществена система в източнаИзточна Германия води до маргинилизиранемаргинализиране на източногерманските християндемократи. В периода 1949 г.- 1989 г. те са превърнати в казионна прокомунистическа партия. ПоследнатаПартията роляиграе партиятатази играероля до извънредния си конгрес от 15/-16 декември 1989 г., когато източногерманските християндемократи отново се застъпват за пазарно стопанство и обединение на [[Германия]]. Малко по-късно тепартията се вливатвлива в [[Западна Германия|западногерманския]] Християндемократичния съюз.
Подобно на останалите организации в страната партията е следена стриктно от [[ЩАЗИ]].