Западна Тракия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 133:
Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 година решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия - градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване Пловдивски митрополит Кирил. 2. Струмишко-Драмската епархия - градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията Неврокопския митрополит Борис.<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието]</ref>{{уточнение}}
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:GQcX5qnOyhQJ:www.easibulgaria.org/docs/Kiosseva_Bank.pdf+%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81+1939+%D0%BB%D0%B5%D0%B2&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg7MpY8ZGhoIXiQ8-gqQdwMiVihoCOge7JppN1iLmwvNm3YVv21XqWmhWQrs7bHbza1O62eMuzq9KzkcJBvnfyW1bh6be2vlVa_9o2WsgVJF0KXVJsbb5LKv3zncWD2blqqODWw&sig=AHIEtbTbuibY7rU1O_uLBs4nuEkd-bCZbw Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3]</ref> С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области - построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление<ref>Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691</ref>. Единствената "военна операция" в Беломорието след установяването на войските е въстановяването на реда и сигурността след т. нар. "Драмски бунт" (29-30 септември 1941 г.). Поради депортирането на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието за десетина години е насилствено променено от гърците в тяхна полза. Те са около 350 000, а българите - около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Това обаче не дава обяснение защо българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Военните от разгромената гръцка армия, вместо да са в плен са оставени от германците свободни в областта, част от тях взеимодействат с ЕЛАС, други формират андартски банди и увличайки местни и най-вече преселници малоазийски гърци на 29-ти нападат и убиват български войници, започват кланета над местните българи. Най-страшните зверства са извършвани над българското население в гр. Драма и околията му. Българи чиновници, учители, свещеници и обикновени хора работещи за повдигнето на областта са особено жестоко, безпощадно избити, наред, без разлика на възраст, пол и занятие. В общинската сграда на Драма гръцките главорези „въстаници” безмилостно умъртвяват цяла група пленени български полицаи и жени.<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=263:-19411944-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Янко Гочев, Габровци патриоти управляват българското беломорие]</ref> Прокомунистическия брутален гръцки метеж в тила на армията, предизвиква незабавната намеса на българската войска. Нападната тя действа не само в самозащита в отговор на убийствата на български войници и за да опази областта, но и да предотврати планираното от гърците етническо прочистване над българите. Метежтът е потушен точно за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и към 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число, ако може да
На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Източна Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват [[Дружба "Родина"|дружбите "Родина"]]. Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и ж.п. линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат.
| |||