|
== Биография ==
Ивайло Петров е роден на [[19 януари]] [[1923]] годинаг. в село [[Бдинци]], [[Област Добрич]]. Умира на 16 април 2005 година в [[София.Селото от неговото детство остава траен отпечатък върху развитието му като творец]].
Завършва гимназия в [[Добрич]] през 1942 годинаг. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във [[Варна]], където са се преместили да живеят родителите му. Там работи на няколко места. Изпратен е в [[Югославия]]. Там на 28 август 1944 годинаг. е пленен от немски войници,а след 10 дни е освободен от руската армия. На 9 септември се прибира в [[Шумен]], но след няколко месеца е изпратен в [[Унгария]], където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както по - късно споделя писателят, може би под влияние наот тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“. През 1947-1949 годинаг. е учил няколко семестъра право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Учил е и графика в Художествената академия при [[Александър Бешков, но след това се посвещава изцяло на писателската професия]]. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“. Ивайло Петров споделя в едно интервю, че докато е бил в Художествената академия не е посещавал всички лекции, защото е работил на различни места, за да се издържа. По това време съчинил няколко разказа, които са били отпечатани във вестник "Народна младеж". Главната редакторка на радио "София" го харесала и веднага го назначила на работа. Напуснал академията.
== Творчество ==
Първият му сборник е „Кръщение“ (1954), а с повестта „Нонкина„[[Нонкина любов“любов]]“, която излиза презна 1956следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 годинаг. и оттогава се посвещава професионално на попрището си катона писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди„[[Преди да се родя и след това“това]]“, „Объркани„[[Объркани записки“записки]]“, „Баронови“„[[Баронови]]“, „Циганска„[[Циганска рапсодия“рапсодия]]“ и другидр. Несъмнено най-значителното му произведение е романът[[роман]]ът „Хайка„[[Хайка за вълци“вълци (роман)|Хайка за вълци]]“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] за 1986 година. Повестите "Преди да се родя" и "След това" излизат през 1968 година и веднага стават литературно събитие. Третата част - "След моята смърт" излиза 20 години по - късно.
Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и други.Ивайло Петров пише и "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (1976), "Божи работи" (1979). ▼
Особената ирония, необичайният поглед, провокиращият стил на "Преди да се родя и след това", оказват силно въздействие върху литературните среди и читателите.
▲Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и други.Ивайло Петров пише и "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (1976), "Божи работи" (1979)др.
== Награди ==
[[Image:Ivailo_Petrov_plocha.jpg|дясно|мини|Паметна плоча пред дома на Ивайло Петров.]]
Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна [[култура]] „[[Христо Г. Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“ за [[2002]] г., на наградата „[[Златен век]]“ за принос в българската култура, на [[Йордан Йовков (награда)|наградата „Йордан Йовков“]] за 1990 г., на Голямата награда на [[Софийски университет|СУ]] „Св. Климент Охридски“ за литература и много други.
Ивайло Петров има много литературни награди. Получава Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“
Присъждани са му и наградите „Златен век“ за принос в българската култура, Голямата награда на СУ „Свети Климент Охридски“ за литература орден "Стара планина" първа степен.
На столичната улица [[„Солунска“]] №35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча-барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.
През 1994 годинаг. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич“.<ref>[http://dobrich.org/index.php?s=sc&id=1034 Община Добрич: Почетни граждани на Добрич]</ref>
През 2006 година Хуманитарна гимназия „Свети Кирил и Методий“ - град Добрич, в която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването и е на 11 май — Патронен празник на учебното заведение. ▼
През [[2000]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 4 от 7 януари 2000 г.</ref>
▲През 2006 годинаг. Хуманитарна гимназия „Свети„Св. св. Кирил и Методий“ - градгр. Добрич, в която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването и е на 11 май — Патронен празник на учебното заведение.
== Библиография ==
| 