ГКПП Кулата - Промахон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Първата ж.п. линия тук е направена още в 1918г. от българската държава в края на Първата световна война, това е изградената с дължина 164 км и ширина 600 мм теснолинейка Радомир - Горна Джумая - [[Валовища]] достигнала [[Рупел]] на няколко километра от Валовища. Ж.п. връзката със Солун остава незавършена, но в участъка до Горна Джумая линията до 1937г.<ref>[http://www.promacedonia.org/adzh/adzh_posleslov.htm Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)]</ref><ref> Деянов, Д. Железопътната мрежа в България 1866-1975. С., 2005, стр. 131-139 и 144.</ref> е преизградена с нормална ширина и се работи към Симитли тя да замени теснолинейката до гръцката границата при Кулата, преди войната нормалната линия е завършена до [[Крупник]]<ref>ЦДА, ф. 157к, оп. 1, а.е. 1024, л. 1б.</ref>. По-късно по време на второто българското управление на [[Беломорие]]то и [[Македония]] минните полета поставени от гърците в [[Рупелски пролом|Рупелското дефиле]] са разчистени и от 24 август до 29 ноември 1941г. е построен, въведен в експлоатеция и на 8 декември 1941 г. е тържествено открит от министъра на благоустройството Д. Василев оставъщия участък на теснолинейната линия до Валовища. Той е с дължина 14,8 км, общо са положени 18,2 км релси с гаровите коловози, извършени са 106 867 куб. м землени и скални работи, вложени са 206 485 надници, а общата инвестирана от Царство България сума е 9 873 985 лв<ref>[http://www.extremecentrepoint.com/archives/8765 Ангел Джонев, Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941 – 1944 г.)]</ref>. Така най-сетне е осъществена ж.п. връзката София - Солун. До края на българското управление от бюджета на държавата в изграждането на нормалната ж.п. линия Крупник - Валовища (81 км) са вложени още 1 244 746 523 лв., на 1 декември 1945 г. линията е открита в участъка Крупник - [[Генерал Тодоров (село)|Ген. Тодоров]] (бившето c. Припечено) 54 км, но още с връщането на гръцката администрация в Беломорието след 9 септември 1944 г. линията отвъд границата отново е прекъсната. Едва в 1964 г. след споразумение с Гърция е завършен свързващият нормален участък Ген. Тодоров - Валовиша, открит тържествено за експлоатация на 30 май 1965 г. Линията е електрифицирана и реконструирана в 2001 г. от Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"<ref>[http://www.tsv-bg.com/opcms/opencms/menu/bg/basic_activity/railway_building/radomir/ Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Радомир - Дупница - Кулата]</ref>.
След присъединяването на България към [[ЕС]] със споразумение между българското и гръцкото
==Източници==
|