ГКПП Кулата - Промахон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
Първата ж.п. линия тук е направена още в 1918г. от българската държава в края на Първата световна война, това е изградената с дължина 164 км и ширина 600 мм теснолинейка Радомир - Горна Джумая - [[Валовища]] достигнала [[Рупел]] на няколко километра от Валовища. Ж.п. връзката със Солун остава незавършена, но в участъка до Горна Джумая линията до 1937г.<ref>[http://www.promacedonia.org/adzh/adzh_posleslov.htm Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)]</ref><ref> Деянов, Д. Железопътната мрежа в България 1866-1975. С., 2005, стр. 131-139 и 144.</ref> е преизградена с нормална ширина и се работи към Симитли тя да замени теснолинейката до гръцката границата при Кулата, преди войната нормалната линия е завършена до [[Крупник]]<ref>ЦДА, ф. 157к, оп. 1, а.е. 1024, л. 1б.</ref>. По-късно по време на второто българското управление на [[Беломорие]]то и [[Македония]] минните полета поставени от гърците в [[Рупелски пролом|Рупелското дефиле]] са разчистени и от 24 август до 29 ноември 1941г. е построен, въведен в експлоатеция и на 8 декември 1941 г. е тържествено открит от министъра на благоустройството Д. Василев оставъщия участък на теснолинейната линия до Валовища. Той е с дължина 14,8 км, общо са положени 18,2 км релси с гаровите коловози, извършени са 106 867 куб. м землени и скални работи, вложени са 206 485 надници, а общата инвестирана от Царство България сума е 9 873 985 лв<ref>[http://www.extremecentrepoint.com/archives/8765 Ангел Джонев, Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941 – 1944 г.)]</ref>. Така най-сетне е осъществена ж.п. връзката София - Солун. До края на българското управление от бюджета на държавата в изграждането на нормалната ж.п. линия Крупник - Валовища (81 км) са вложени още 1 244 746 523 лв., на 1 декември 1945 г. линията е открита в участъка Крупник - [[Генерал Тодоров (село)|Ген. Тодоров]] (бившето c. Припечено) 54 км, но още с връщането на гръцката администрация в Беломорието след 9 септември 1944 г. линията отвъд границата отново е прекъсната. Едва в 1964 г. след споразумение с Гърция е завършен свързващият нормален участък Ген. Тодоров - Валовиша, открит тържествено за експлоатация на 30 май 1965 г. Линията е електрифицирана и реконструирана в 2001 г. от Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"<ref>[http://www.tsv-bg.com/opcms/opencms/menu/bg/basic_activity/railway_building/radomir/ Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Радомир - Дупница - Кулата]</ref>.
 
След присъединяването на България към [[ЕС]] със споразумение между българското и гръцкото правителствоправителствa, подписано на 29 април 2008 г., Граничния пункт е преизграден по нова концепция за съвместна проверка само на едно гише и е официално открит от българския министър на вътрешните работи [[Цветан Цветанов]] и министъра за защита на гражданите на Гърция Михалис Хрисохоидис на 19 март 2010 г. Днес преминаващите границата се обслужват само на едно гише. За шосейна граница пътуващите се проверяват от български и гръцки полицаи на Драготин (Промахон). За железопътна граница контролът се осъществява на гара [[Железопътна гара Кулата|Кулата]].
 
==Източници==