Уикипедия

ГКПП Кулата - Промахон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Checkpoint-Kulata-Promahon.jpg|300п|thumb|Сградата на ГКПП Кулата-Промахон]]
'''Граничният контролно-пропускателен пункт Кулата - Промахон''' е [[контролно-пропускателен пункт]], разположен на [[българияБългария|българско]]-[[гърцияГърция|гръцката]] граница при с.селото [[Кулата]] от българската страна на границата и отвъд нея при село [[Драготин]] (прекръстено в 1927 г. на ''Промахон''), свързващ България със [[Солун]]. Това е основният и е единственият постояннодействащ железопътен и пътен ГКПП на българо-гръцката граница. <br />
Първата ж.п. линия тук е направена още в 1918г. от българската държава в края на Първата световна война, това е изградената с дължина 164 км и ширина 600 мм [[теснолинейка]] Радомир - Горна Джумая - [[Валовища]] достигнала [[Рупел]] на няколко километра от Валовища. Ж.п. връзката със Солун остава незавършена, но в участъка до Горна Джумая линията до 1937г.<ref>[http://www.promacedonia.org/adzh/adzh_posleslov.htm Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)]</ref><ref> Деянов, Д. Железопътната мрежа в България 1866-1975. С., 2005, стр. 131-139 и 144.</ref> е преизградена с нормална ширина и се работи към Симитли тя да замени теснолинейката до гръцката границата при Кулата, преди войната нормалната линия е завършена до [[Крупник]]<ref>ЦДА, ф. 157к, оп. 1, а.е. 1024, л. 1б.</ref>. По-късно по време на второто българското управление на [[Беломорие]]то и [[Македония]] минните полета поставени от гърците в [[Рупелски пролом|Рупелското дефиле]] са разчистени и от 24 август до 29 ноември 1941г. е построен, въведен в експлоатеция и на 8 декември 1941 г. е тържествено открит от министъра на благоустройството Д. Василев оставъщия участък на теснолинейната линия до Валовища. Той е с дължина 14,8 км, общо са положени 18,2 км релси с гаровите коловози, извършени са 106 867 куб. м землени и скални работи, вложени са 206 485 надници, а общата инвестирана от Царство България сума е 9 873 985 лв<ref>[http://www.extremecentrepoint.com/archives/8765 Ангел Джонев, Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941 – 1944 г.)]</ref>. Така най-сетне е осъществена ж.п. връзката София - Солун. До края на българското управление от бюджета на държавата в изграждането на нормалната ж.п. линия Крупник - Валовища (81 км) са вложени още 1 244 746 523 лв., на 1 декември 1945 г. линията е открита в участъка Крупник - [[Генерал Тодоров (село)|Ген. Тодоров]] (бившето c. Припечено) 54 км, но още с връщането на гръцката администрация в Беломорието след 9 септември 1944 г. линията отвъд границата отново е прекъсната. Едва в 1964 г. след споразумение с Гърция е завършен свързващият нормален участък Ген. Тодоров - Валовиша, открит тържествено за експлоатация на 30 май 1965 г. Линията е електрифицирана и реконструирана в 2001 г. от Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"<ref>[http://www.tsv-bg.com/opcms/opencms/menu/bg/basic_activity/railway_building/radomir/ Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Радомир - Дупница - Кулата]</ref>.▼
 
Първата железопътна линия тук е направена още в 1918 г. от българската държава в края на Първата световна война, това е изградената с дължина 164 km и ширина 600 mm [[теснолинейка]] Радомир - Горна Джумая - [[Валовища]], достигнала [[Рупел]] на няколко километра от Валовища. Железопътната връзка със Солун остава незавършена, но в участъка до Горна Джумая линията до 1937 г.<ref>[http://www.promacedonia.org/adzh/adzh_posleslov.htm Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)]</ref><ref> Деянов, Д. Железопътната мрежа в България 1866-1975. С., 2005, стр. 131-139 и 144.</ref> е преизградена с нормална ширина и се работи към Симитли тя да замени теснолинейката до гръцката границата при Кулата, преди войната нормалната линия е завършена до [[Крупник]]<ref>ЦДА, ф. 157к, оп. 1, а.е. 1024, л. 1б.</ref>.
След присъединяването на България към [[ЕС]] със споразумение между българското и гръцкото правителствa, подписано на 29 април 2008 г., Граничния пункт е преизграден по нова концепция за съвместна проверка само на едно гише и е официално открит от българския министър на вътрешните работи [[Цветан Цветанов]] и министъра за защита на гражданите на Гърция Михалис Хрисохоидис на 19 март 2010 г. Днес преминаващите границата се обслужват само на едно гише. За шосейна граница пътуващите се проверяват от български и гръцки полицаи на Драготин (Промахон). За железопътна граница контролът се осъществява на гара [[Железопътна гара Кулата|Кулата]].▼
 
▲ПърватаПо-късно ж.п.по линия тук е направена още в 1918г. от българската държава в краявреме на Първата световна война, това е изградената с дължина 164 км и ширина 600 мм [[теснолинейка]]Българско Радомир - Горна Джумая - [[Валовища]] достигнала [[Рупел]] на няколко километра от Валовища. Ж.п. връзката със Солун остава незавършена, ноуправление в участъка до Горна Джумая линията до 1937г.<ref>[http://www.promacedonia.org/adzh/adzh_posleslov.htm Ангел ДжоневМакедония, МакедонияПоморавието ви железопътнатаЗападна политика на БългарияТракия (1878–1918 г.)]</ref><ref> Деянов, Д. Железопътната мрежа в България1941 1866-1975. С.,1944)|българското 2005,управление стр.на 131-139Беломорието и 144.</ref> е преизградена с нормална ширина и се работи към Симитли тя да замени теснолинейката до гръцката границата при Кулата, преди войната нормалната линия е завършена до [[КрупникМакедония]]<ref>ЦДА, ф.в 157к,1941 оп.- 1,1944 аг.е. 1024, л. 1б.</ref>. По-късно по време на второто българското управление на [[Беломорие]]то и [[Македония]] минните полета поставени от гърците в [[Рупелски пролом|Рупелското дефиле]] са разчистени и от 24 август до 29 ноември 1941г1941 г. е построен, въведен в експлоатецияексплоатация и на 8 декември 1941 г. е тържествено открит от министъра на благоустройството Д.[[Димитър Василев оставъщия(политик)|Димитър Василев]] оставъщият участък на теснолинейната линия до Валовища. Той е с дължина 14,8 км, общо са положени 18,2 км релси с гаровите коловози, извършени са 106 867 куб. м землени и скални работи, вложени са 206 485 надници, а общата инвестирана от Царство България сума е 9 873 985 лв<ref>[http://www.extremecentrepoint.com/archives/8765 Ангел Джонев, Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941 – 1944 г.)]</ref>. Така най-сетне е осъществена ж.п. връзката София - Солун. До края на българското управление от бюджета на държавата в изграждането на нормалната ж.п. линия Крупник - Валовища (81 кмkm) са вложени още 1 244 746 523 лв., на 1 декември 1945 г. линията е открита в участъка Крупник - [[Генерал Тодоров (село)|Ген. ТодоровПрепечене]] (бившето c. Припечено) 54 кмkm, но още с връщането на гръцката администрация в Беломорието след 9 септември 1944 г. линията отвъд границата отново е прекъсната. Едва в 1964 г. след споразумение с Гърция е завършен свързващият нормален участък Ген. Тодоров - Валовиша, открит тържествено за експлоатация на 30 май 1965 г. Линията е електрифицирана и реконструирана в 2001 г. от Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"<ref>[http://www.tsv-bg.com/opcms/opencms/menu/bg/basic_activity/railway_building/radomir/ Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Радомир - Дупница - Кулата]</ref>.
==Източници==
 
В 1964 г. след споразумение с Гърция е завършен свързващият нормален участък Генерал Тодоров - Валовища, открит тържествено за експлоатация на 30 май 1965 г. Линията е електрифицирана и реконструирана в 2001 г. от Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване<ref>[http://www.tsv-bg.com/opcms/opencms/menu/bg/basic_activity/railway_building/radomir/ Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Радомир - Дупница - Кулата]</ref>.
 
▲След присъединяването на България към [[ЕСЕвропейски съюз|Европейския съюз]], със споразумение между българското и гръцкото правителствa, подписано на 29 април 2008 г., Граничнияграничният пункт е преизграден по нова концепция за съвместна проверка само на едно гише и е официално открит от българския министър на вътрешните работи [[Цветан Цветанов]] и министъра за защита на гражданите на Гърция [[Михалис Хрисохоидис]] на 19 март 2010 г. Днес преминаващитеПреминаващите границата се обслужват само на едно гише. За шосейна граница пътуващите се проверяват от български и гръцки полицаи на Драготин (Промахон). За железопътна граница контролът се осъществява на гара [[Железопътна гара Кулата|Кулата]].
 
== Бележки ==
<references/>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/ГКПП_Кулата_-_Промахон“.