|
Монетарната политика може да бъде експанзивна или рестриктивна, като първата увеличава предлагането на пари в [[икономика|икономиката]], а втората го свива. Експанзивната политика обичайно се използва когато налице има завишено ниво на [[безработица]] и наличие на [[рецесия]], а рестриктивната политика при повишено ниво на [[инфлация]]. Паричната политика трябва да бъде съпоставяна с [[Фискална политика|фискалната]], тъй като двете упражняват еднакъв контрол над икономиката.
== Същност на монетарната политика ==
[[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|ляво|250п|[[Българска народна банка]]]]
Важно място в определянето на монетарната политика на дадена държава заема Централната банка. В България това е Българската народна банка, която е една от най-старите централни банки в света. Тя е упълномощена да управлява парично-кредитната система и да регулира икономиката, като използва паричната политика. В зависимост от вида клиенти с които контактува, Централната банка може да бъде от открит или закрит тип, като се ползва с по-малка или по-голяма автономия от останалите държавни институции. Главна роля на една Централна банка е да поддържа покупателната сила на националната валута стабилна, да контролира обема на паричното предлагане, да поддържа стабилността на паричните и капиталовите пазари, да служи като кредитор на търговските банки и да усъвършенства цялостния разплащателен механизъм на националната икономика.
За изпълнение на тези функции Централната банка разполага с два вида инструменти - за общ кредитен контрол и за селективен кредитен контрол. Инструментите за общ кредитен контрол са:
[[Файл:Federal Reserve.jpg|мини|дясно|250п|[[Федерален резерв|Федералният резерв на САЩ]]]]
* Задължителен банков резерв (RR). Всяка промяна в задължителния резерв променя свободните резерви на банковата система, лихвения процент и депозитния мултипликатор. С това се променят основните парични променливи - [[парична маса]], [[лихвен процент]] и [[валутен курс]], и се цели да се променят и параметрите на реалната икономика в желаната насока.
* [[Дисконтов процент|Дисконтовият процент]] е инструмент чрез чиято промяна се влияе директно върху рефинансирането на търговските банки. Променяйки [[лихва]]та, Централната банка упражнява субститационен и анонсиращ ефект, чрез които изяснява намеренията на правителството относно характера и насоките на монетарната политика.
* Операциите на открития пазар са пример за съчетаване на фискалната с монетарната политика и са най-важният инструмент за общ кредитен контрол. Чрез тях най-бързо се променят свободните резерви на банковата система. При това се влияе не само на основните монетарни променливи, но и на цените на [[държавни ценни книжа|държавните ценни книжа]], които свързват паричната с фискалната политика.
Селективните инструменти на паричната политика са прякото регулиране на лихвения процент, въвеждането на наказателни лихви по "overdraft"-а, диференцирането на задължителните резерви за различен тип депозити, регулирането на валутния курс и прякото регулиране на банковата дейност. Чрез използването на тези инструменти Централната банка може ефективно да изменя паричното предлагане, лихвения процент и валутния курс, а чрез тях и параметрите на реалната икономика.
== Виж още ==
| 