Тежест на доказване (философия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 20 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1535975.
Редакция без резюме
Ред 17:
:'''<font color="#CC0000">Б:</font>''' Ами защо да не е!?
 
:Последният въпрос на Б изглежда странен, тъй като обикновено очакваме утвърждаващата страна да понася тежестта на доказване. Това правило е приложимо към казуси за съществуване/несъществуване на дадено нещо. Обичайно тежестта на доказване трябва да пада върху тези, които твърдят, че нещо съществува. Причината за това е, че е много по -трудно или поне по-неудобно, да се доказва, че нещо не съществува. В правото не-съществуващото се нарича ''отрицателен факт'' (вж. ''[[Тежест на доказване в правото]]''). Затова обвиняемите в наказателния процес не трябва да доказват, че не са виновни. Тежестта на доказване е върху обвинителя. В същото време твърдението, че е невъзможно да се доказва отрицателен факт, тоест несъществуването, не е вярно. Твърдение като „Няма слон в тази стая“ лесно може да се докаже от присъстващите в стаята.
 
* ''Особени обстоятелства.'' Понякога достигането до истината не е единствената цел и поради това се въвеждат специални правила за разместване на доказателствената тежест. Такъв е случаят с презумпцията за невинност в наказателното право, известна под фразата „невинен до доказване на противното“ (вж. ''[[Тежест на доказване в правото]]''). Специални уговорки също могат да разместят тежестта на доказване, например клауза в договор, която презумира нещо, докато съответната страна по договора не докаже, че то не се е осъществило. По-голяма тежест на доказване се носи и от защитниците на политики или постъпки, които могат да бъдат опасни или да струват много, ако предложителят им сгреши.