Разлика между версии на „Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
[[Image:Map of Bulgaria during WWII-BG.png|thumb|360px|България по време на Втората световна война]]
'''Второто българско съвременно българско управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия''' е управлението на повторноновоприсъединените присъединенитеобласти към [[Царство България]] стари [[Българска екзархия|български екзархийски области]] по време на [[България по време на Втората световна война|Втората световна война]] (1941 - 1944).<br />
То е предшествано от ''Първотото българско съвременно българско управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия'' което започва в Беломорието[[Беломорие]]то и [[Македония]] с [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] г1912г., прекъснато е в във Вардарска и ЕгейскаЕтейска Македониямакедония с [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]Война, въстановено е там и в Поморавието през [[БългарияПоморавие]]то впрез Първата световна война|Първата световна война]] и е прекратено и в трите области след [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<br />
''Второто Българско управление'' започва във [[Вардарска Македония|Вардарския край]] на [[13]] [[април]] [[1941]] г. със смъкването от местните българи на сръбската власт в [[Скопие]], в [[Поморавие]]то българската войска навлиза на [[19 април]] [[1941]] г., в [[Беломорска Тракия]] - на [[20]] [[април]] [[1941]] г. Българското население в [[Костур]]ско, [[Лерин]]ско и [[Воден]]ско останало извън присъединената към България част от Македония, сформира в [[1941]] г. свое самоуправление и въоръженa [[Охрана]]. Второто Българско управление завършва на [[28]] [[октомври]] [[1944]] г. с подписването на [[Московско примирие]]<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_42_1-8.html Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к "Македония", брой 42, 18 ноември 1998 г.]</ref> със СССР, САЩ и Великобритания, като още на 11.10.1944 г. е подписало предварително споразумение, даващо 15 дневен срок за прибиранеевакуация на българската администрация и войска в границите от 1939г., изключая Южнастарите Добруджаграници, което страната изпълнява<ref>[http://www.viaevrasia.com/bg/22-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-19441955-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2.html Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012]</ref>. С подписването на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] влязъл в сила на [[15]] [[септември]] [[1947]] г. статуквотовъпросът е закрепенозакрепен и формално.
 
==1941==
===Повторно навлизане на българската армия в района===
 
На [[18 септември]] 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III-ти Украински фронт маршал [[Фьодор Толбухин]]. Мобилизирането на българската армия (преименувана на [[Българска народна армия]]) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. в гр. Крайова по съветска директива е постигнатото съгласие с югославските партизани за връщането на изтеглените български части в Македония и Поморавието и участието им в операциите срещу немците. Пред българската армия, като част от силите на съветския III-ти Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в [[Сърбия]] и [[Вардарска Македония]] и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от [[Гърция]] по долините на реките [[Морава]], [[Вардар]] и [[Ибър (река)|Ибър]]. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 [[октомври]] 1944 г. българските войски провеждат настъпателната [[Нишка операция]] - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян [[Ниш]]. От [[8 октомври]] до [[19 ноември]] се провежда [[Страцинско-Кумановска операция|Страцинско-Кумановската операция]] - овладени са [[Страцин (Община Кратово)|Страцин]], [[Куманово]], [[Скопие]]. По същото време се води и [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко–Струмишката операция]], в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от [[Царево село]], [[Кочани]], [[Щип]], [[Струмица]], [[Велес]] и други селища. От [[21 октомври]] до [[30 ноември]] се провежда [[Косовска операция (1944)|Косовската операция]], при която са овладени градовете [[Подуево]], [[Прищина]], [[Косовска Митровица]], [[Рашка]] и [[Нови пазар (Сърбия)|Нови пазар]]. Навсякъде [[Югославски партизани|Югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите като към окупационни части, което те демонстративно изпълняват. Така под политическия натиск на югославските партизани след освобождението на Вардарска Македония и Поморавието Втора и Четвърта армии са принудени да се оттеглят обратно в старите предели на България, а само Първа българска армия е оставена на разрположение на Трети Украински фронт.
 
С това са изпълнени разпоредбите на [[Московско примирие|Примирието]], с което България се е задължила да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съветското главно командване, а българската армия, гражданската администрация и всички български граждани да се изтеглят от Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието. Примирието поставя България в положение на окупирана държава под управление на Съюзническа контролна комисия.
{{Портал Македония}}
[[Категория:България във Втората световна война]]
[[Категория:Македония]][[Категория:Западна Тракия|Беломорска Тракия]] [[Категория:Поморавие| ]]
Анонимен потребител