Тунджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
|среден отток = 39,7 m<sup>3</sup>/s (при границата с Турция)
|карта = Tunja Map of the Bassin.jpg
|карта-описание = Карта на водосборния басейн на река Тунджа
|Категория на Уикисклад =
}}
Ред 121:
В по-ниската част на водосборния басейн на реката в източната, югоизточната и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата дори и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината на сухия период към началото на пролетта, което е твърде неблагоприятно за рестенията и за регулирането на оттока за напоителни цели.
* средни годишни валежни количества — до около 550 mm;
* среден годишен отток — при [[Калофер]] 0,47 m<sup>3</sup>/s, при [[
* отточен модул — 3 l/s/km<sup>2</sup>;
* гъстота на речната мрежа във водосборния басейн — от 0,23 km/km<sup>2</sup> до 0,66 km/km<sup>2</sup>;
Ред 156:
== Стопанско значение ==
В басейна на река Тунджа има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн. м<sup>3</sup>, като основните такива по поречието на главната река са "[[Копринка (язовир)|Копринка]]" и "[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]". това са комплексно значими язовири, имащи съществено значение за напояването на огромни земеделски площи и от съществено значение за регулиране на речния отток и динамиката на водните количества в средното и долно течение. Малка част от водите им се използват и за производство на електроенергия.
Общото годишно водно количество преминаващо през реката е 1265,8 млн. м<sup>3</sup>, от които за стопански нужди (напояване, битово и промишлено водоснабдяване, електроенергия и др) се използват 245,1 млн. м<sup>3</sup>. 56,1 члн. м<sup>3</sup> от водите на Тунджа се прехвърлят в басейна на [[Марица]] за производство на електроенергия, за промишлено водоснабдяване и напояване и на север през [[Стара планина]], в басйна на река [[Янтра]] — за питейно-битово водоснабдяване на град [[Трявна]].
От древността долината на реката представлява важен транспортен коридор от запад на изток в горното и средно течение и от север на юг — в средното и долно течение. В момента по долината на реката преминават участъци от два първокласни пътя от Държавната пътна мрежа на България:
* На протежение от 116,2 км от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава участък от първокласен път № 6 (Европейски коридор Е871) [[Гюешево]] — [[София]] — [[Сливен]] — [[Бургас]].;
* На протежение от 36,6 км от село [[Окоп (село)|Окоп]] до село [[Гранитово]] преминава участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] — [[Шумен]] — [[Ямбол]] — КПП "Лесово".
По долината на реката реката от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава и част от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — [[Бургас]].
Горите във водосборният басейн на Тунджа заемат 2613 км<sup>2</sup>, което представлява 33% от цялата площ на басейна. Залесеността в горната част на басейна (до Сливен) е 56%, а в средната и долната част — 44%. Буковите гори образуват непрекъснат пояс във високет части на Стара планина. В останалите части от речния басейн горските съобщества са представени предимно от нискостъблени дъбови гори, крайречни формации от тополи и върби. В Елховския район са се запазили най-големите в България вътрешни лонгозни гори.
== Вижте още ==
| |||