Разлика между версии на „Отечествен фронт“

м
Доживях да видя, да се върне към версия с грешки. За незапознатите в първите три конституции няма и ред за референдуми.
м (Премахнати редакции на Vidon (б.), към версия на Addbot)
м (Доживях да видя, да се върне към версия с грешки. За незапознатите в първите три конституции няма и ред за референдуми.)
* [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]].
 
Ръководството на ОФ се осъществява от Национален комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в част от българските села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref> На [[9 септември]] [[1944]] Отечественият фронт като един от организаторите на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] и започналите по места действия в страната извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]]. След провеждане на незаконен [[референдум]] на [[8 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за "[[народна република]]" на [[15 септември]] [[1946]] г.
 
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от [[БКП]], в която остава част от БЗНС. [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (о)]], [[Политически кръг Звено|Политическия кръг „Звено“]] и останалите политически партии преустановяват дейността си <ref>Вл. Мигев, [http://bgsocialism.eu/migev1.htm „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“]</ref>.
 
Ръководен от [[Гиньо Ганев]], ОФ през [[1990]] се преименува на ''Отечествен съюз'', участва в "Кръглата маса" и в изборите за VІІ-мо Велико народно събрание като излъчва двама народни представители и продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 90-те години. ВпоследсвиеВ последствие и до днес Отечественият съюз под председателството на Симеон Симеонов е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза&nbsp;— носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.
 
== Външни препратки ==
75

редакции