Уикипедия

Любомир Николов (писател, р. 1950): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м източници
Ред 17:
}}
 
'''Любомир Николов''' е български [[писател]], [[преводач]] и [[редактор]], известен е също и с псевдонимите '''Колин Уолъмбъри''' и '''Тим Дениълс''', под който издава [[книга-игра|книги-игри]]. иЧесто е известен катонаричан „бащата на жанра“ в България. Той е един от уважаваните Толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на [[Дж. Р. Р. Толкин]] („Властелинът— „[[Властелинът на пръстените”пръстените]]“, „Силмарилион”„[[Силмарилион]]“, „Недовършени„[[Недовършени предания”предания]]“ и „Децата„[[Децата на Хурин”)Хурин]]“. Л.Любомир Николов също е автор на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи.
 
== Биография ==
Любомир Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък.<ref name="lite_Елен">{{Цитат уеб| заглавие = Преводачът на „Властелинът на пръстените“ Любомир Николов | автор = Елена Владова| издател= liternet.bg| дата = | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.liternet.bg/publish/evladova/lnikolov.htm| език = bg | цитат = }}</ref> Следва машиностроене в гр. [[Тула]], [[Русия]].<ref name="lite_Елен"/> Завършил журналистика в [[СУ „Климент Охридски“]] през 1977 г. По време на следването си работи в [[БНТ|Българската телевизия]],<ref name="vest_Любо">{{Цитат уеб| заглавие = Любомир Николов - първият лауреат на фондация „Елизабет Костова“| автор = | издател= vesti.bg| дата = | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1136101| език =bg| цитат = }}</ref> където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ той прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“<ref name="vest_Любо"/> и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика.<ref name="vest_Любо"/>
Любомир Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия, където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ той прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. Любомир Николов прописва книги-игри през 1992, когато вдъхновен от английска книга-игра, която случайно закупува в един антикварен магазин, той решава да напише сам своя. Първата му [[книга-игра]], която се нарича „В лабиринта на времето“, е издадена от Плеяда едва трета. Първата издадена е „Огнена Пустиня“ от [[Еквус Арт]] (под истинското му име) която е и първата издадена [[книга-игра]] от български автор. Следва „Замъкът на таласъмите” в Плеяда (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри). Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици&nbsp;— тази за емблематичния му персонаж, археологът Дик Ченси, няколкото [[книги-игри]] за таласъмите, исторически базираните ''„Конникът на Апокалипсиса“'' и ''„Сянката на Сатаната“'', както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят - ''„Реката от която никой не се завръща”'', ''„Нокти срещу огън”'', ''„Леденият вихър на смъртта”''. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството<ref>[http://www.slovo.bg/old/litforum/204/mstankova.htm Интервю с Любомир Николов за книгите-игри, фантастиката и морала.</ref>.▼
 
▲Любомир Николов е роденпървият набългарски 10автор януарина 1950 гкниги-игри.<ref в грname="tv7._Уике">{{Цитат Казанлък.уеб| Следвазаглавие машиностроене= вУикенд гр.с Тула,TV7 Русия.- ЗавършилАрхив| журналистикаавтор в= СУ| „Климентиздател Охридски“= през[[ТВ7]]| 1977дата г.= По| времедостъп_дата на= следването23 сиаприл работи2013| вуеб_адрес Българска= телевизия, където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ той прави предаването „По хълмовете на времето“http://tv7.bg/weekend-s-tv7/VideoDetails&id=9463752| Работилезик е= вbg Централния| съветцитат на= българските}}</ref> профсъюзи,Той взапочва списаниеда „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. Любомир Николов прописвапише книги-игри през 1992, когато вдъхновен от английска книга-игра, която случайно закупува в един антикварен магазин, той решава да напише сам своя.<ref Първатаname="fact_Любо"/> муПървата [[книга-игра]], която сепише, наричаноси името „В лабиринта на времето“, но е издадена от [[Плеяда едва(издателство)|Плеяда]] като трета негова. Първата издадена е „Огнена Пустиня“ от [[Еквус Арт]] (под истинското му име) която е и първата издадена [[книга-игра]] от български автор. Следва „Замъкът на таласъмите”таласъмите“ в Плеяда (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри). Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици&nbsp;— тази за емблематичния му персонаж, археологът Дик Ченси, няколкото [[книги-игри]] за таласъмите, исторически базираните ''„Конникът на Апокалипсиса“'' и ''„Сянката на Сатаната“'', както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят - ''„Реката от която никой не се завръща”завръща“'', ''„Нокти срещу огън”огън“'', ''„Леденият вихър на смъртта”смъртта“''. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.<ref name="slov_Избо">[{{Цитат уеб|заглавие = На лов за фантаст|автор = Мария Станкова| издател = slovo.bg| дата= | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.slovo.bg/old/litforum/204/mstankova.htm| Интервюезик с= Любомир Николовbg| зацитат книгите-игри,= фантастиката и морала.}}</ref>.
Автор е на фантастичните романи „Съдът на поколенията” (заедно с Георги Георгиев), „Къртицата”, „Червей под есенен вятър”, „Десетият праведник”, повестта „По стената”. Негов е разказът „Гребенче за таласъма”, по който е направен телевизионен филм. Изобщо таласъмите присъстват активно в неговото творчество. Колин Уолъмбъри пише около 25 книги преди залеза на [[книга-игра|книгите-игри]] през 1999. В момента Любомир Николов работи като преводач на свободна практика и писател във фантастичния жанр. Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов” към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване. Той има много фенове, с които често се вижда и с които обича да общува и до днес.▼
 
▲Автор е на фантастичните романи „Съдът на поколенията”поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),<ref „Къртицата”name="lite_Елен"/><ref name="fact_Любо"/> „Къртицата“,<ref name="lite_Елен"/> „Червей под есенен вятър”вятър“,<ref name="lite_Елен"/><ref name="fact_Любо"/> „Десетият праведник”праведник“,<ref name="fact_Любо"/> повестта „По стената”стената“.<ref name="lite_Елен"/> Негов е разказът „Гребенче за таласъма”таласъма“, по който е направен телевизионен филм. Изобщо таласъмите присъстват активно в неговото творчество. Колин Уолъмбъри пише около 25 книги преди залеза на [[книга-игра|книгите-игри]] през 1999. В момента Любомир Николов работи като преводач на свободна практика и писател във фантастичния жанр. Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов”Ефремов“<ref name="vest_Любо"/> към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване. Той има много фенове, с които често се вижда и с които обича да общува и до днес.
Брат на писателя [[Сим Николов]].
 
Любомир Николов е брат на писателя [[Сим Николов]]. Женен, с една дъщеря от предишен брак. Носител е на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987),<ref name="lite_Елен"/> „Соцкон“ (1989)<ref name="fact_Любо">{{Цитат уеб| заглавие = Любомир Николов: „Българската фантастика се намира в много труден период на съзряване!“ | автор = Десислава Бакърджиева| издател = factor-news.net| дата = | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=3364| език = bg | цитат = }}</ref> и „[[Гравитон (награда)|Гравитон]]“ (2001) за цялостно творчество.
Женен, с една дъщеря от предишен брак.
 
Носител е на наградите „[[Награда_Соцкон|Соцкон]]“ (1989 г.), и „[[Награда_Гравитон|Гравитон]]“ (2001 г.) за цялостно творчество.
 
== Произведения ==
Line 115 ⟶ 113:
* [http://chitanka.info/person/ljubomir-nikolov Творчество в chitanka.info]
* [http://endorion.org/books/translator.html Любомир Николов на endorion.org]
* [http://www.citadelata.com/info/interviews/Colin.htm "Цитаделата"„Цитаделата“ - Интервю с Любомир „Колин Уолмбъри“ Николов] (направено от Дамян Христов)▼
* [http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=4&t=kp Профил на Любомир Николов] на сайта на клуб "Иван Ефремов"
* [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3335&sectionid=5&id=0001001 "Тайната„Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане"писане“] (Интервю с Любомир Николов&nbsp;— в. Сега, 26.01.2009 г.)▼
▲* [http://www.citadelata.com/info/interviews/Colin.htm "Цитаделата" - Интервю с Любомир „Колин Уолмбъри“ Николов] (направено от Дамян Христов)
▲* [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3335&sectionid=5&id=0001001 "Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане"] (Интервю с Любомир Николов&nbsp;— в. Сега, 26.01.2009 г.)
 
{{Сорткат|Николов, Любомир}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Любомир_Николов_(писател,_р._1950)“.