Разлика между версии на „Отечествен фронт“

м
редакция без резюме
м
Ръководството на ОФ се осъществява от Национален комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в част от българските села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref> На [[9 септември]] [[1944]] Отечественият фронт като един от организаторите на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] и започналите по места действия в страната извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].
 
След приемане на ''„Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание“'' от [[26 Обикновено Народно събрание|Двадесет и шесто народно събрание]] (обнародван в Държавен вестник, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционния съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г.
по конституционно дело № 37/1998 г. „Не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>