Антарктически договор: Разлика между версии

[[Картинка:Antarctica 6400px from Blue Marble.jpg|мини|200п|Спътникова снимка на Антарктида.]]

Основният договор е подписан на 01.1 декември 1959г., първоначално от 12-те държави, участвали в „МеждународнатаМеждународната година на геофизиката“геофизиката (1957 - 58г.1958) в Антарктика - [[Аржентина]], [[Австралия]], [[Белгия]], Чили, Франция, Япония[[Великобритания]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], Южна[[Съветския Африкасъюз]], Съветския[[САЩ]], съюз[[Франция]], Великобритания[[Чили]], и[[Южна САЩАфрика]], [[Япония]]. Влиза в сила на 23 юни 1961г1961 г. Той е израз на практическа и научна съвместна дейност, която е постигната "на леда".

'''1# ''' - зонатаЗоната да се използва само за мирни цели, военна дейност, като тестване на оръжия е забранена, но военен персонал и военни съоръжения могат да бъдат използвани за научни проучвания и други мирни цели;.

'''2# ''' - свободатаСвободата на научните изследвания и сътрудничеството да бъдат продължени;.

'''3'''# - свободенСвободен обмен на информация и персонал в сътрудничество с ООН и други международни организации;

'''4'''# - договорътДоговорът не установява териториален суверенитет и докато той е в сила не се приемат нови искания;.

'''5'''# - договорътДоговорът забранява ядрени експлозии и изхвърлянето на радиоактивни отпадъци;.

'''6'''# - договорътДоговорът включва пълната площ ледени блокове, но не и заобикалящата ги водна площ 60 градуса на юг;.

'''7'''# - наблюдателитеНаблюдателите по спазване на договора имат свободен достъп, включващ оглед на територията до всяка област и могат да инспектират всички станции, инсталации и съоръжения, да имат предварителен поглед върху всички дейности и да бъде инструктиран военния персонал;.

'''8'''# - позволяваПозволява юрисдикция над изследователи и научни работници от техните собствени държави;.

'''9'''# - честиЧести срещи, консултации сред държавите членове;.

'''10'''# - договорътДоговорът ще неутрализира дейностите на всяка държава, противиречащи на клаузите му;.

'''11'''# - всичкиВсички спорове да бъдат водени по мирен път от засегнатите страни или в краен случай от международен съд;.

'''12,13,14''' -# имаИма отношение към прилагането, превода и допълнението на договора сред включените държави;.

Други споразумения - около 200 препоръки, приети на консултативни срещи към договора и ратифицирани от правителствата - включват:.

•* взетиВзети мерки за опазване флората и фауната на Антарктика (1964г1964)( - влиза в сила, 1982г.);1982

•* Конвенция за опазване на антарктическите тюлени (1972г1972);

•* Конвенция за запазване на живите морски ресурси на Антарктика (1980г1980);

•* Конвенция по регулацията на дейностите и антарктическите минерални ресурси (1980г.1980) (- не е в сила);

•* Протокол по опазване на околната среда към Антарктическия договор е подписан на 04.4 октомври 1991г1991 г. и влиза в сила на 14 януари 1998г1998 г.; товаТова споразумение предотвратява развитието и осигурява защита на Антарктическатаантарктическата околна среда - с 5 специални анексадопълнения за морското замърсяване, замърсяването на фауната и флората, влиянието върху околната среда, управлението на отпадъците и защитените зони. Той забранява всички дейности, имащи отношение към минералните ресурси, с изключение на научни. ШестиШесто анексдопълнение - за отговорността към природните бедствия, е приет през 2005г2005 г. и предстои да влезе в сила.

Антарктида няма постоянно население и заради това няма гражданство и Правителствоправителство. Опеката на континента е искана от една или повечеотделни държави , но не им е предоставена. Площта на Антарктида между 90 градуса на запад и 150 градуса на запад заедно с частта на норвежкия сектор (тази зона никога не е била определена ифициалноофициално) е единствената част на Земята, която не е под ръководствотоконтрола на никоя държава.

Правителствата, които са страни по Антарктическия договор, изпълняват клаузите на тези споразумения и решенията, взети според националните закони. Тези закони по принцип се прилагат само към техните собствени граждани, когато са в Антарктида, и служат за постигането на консенсус при консултациите: относно дейностите, които могат да се приемат, кои зони изискват разрешително за пребиваване, какви процеси на влияние на околната среда трябва да се регулират и др.Договорът често бива смятан за принцип на общото наследство на човечеството.

Според аржентинските закони, което и да е престъпление, извършено в рамките на 50км50 км от която и да е Аржентинскааржентинска база, се отсъжда в [[Ушуайа(]] (като столица на Сиера дел Фуего, Антарктика и Южноатлантическите острови ). В частта на Аржентинска Антарктика, която е под опеката на Чили и Великобритания, хората, подлежащи на съд, могат да бъдат превозени там.

Тъй като наименованието на Австралийската Антарктическаантарктическа територия датира от предиотпреди подписването на Антарктическия договор, някои от Австралийскитеавстралийските закони, които се отнасят до Антарктида, датират от повече от две2 десетилетия преди Антарктическия договор. Ключовото Австралийскоавстралийско законодателство, прилагащо Антарктическия договор, включва: Акт за антарктическия договор 1960г.(1960), антарктическиАнтарктически договор ( опазване на околната среда), Акт за опазване на живите морски ресурси.

Законът на САЩ, включително определени криминални нарушения от или срещу Съединените щати, като убийство, може да се прилага към зони, които не са в юрисдикцията на други държави. Някои от американските закони се прилагат директнопряко в Антарктика, например Акт за Антарктическоантарктическо опазване, който осигурява граждански и криминални глоби за следните дейности, освен ако не са позволени от закон или статут:

•* вземането на Антарктическиантарктически бозайници и птици;

•* внасянето на чужди/неместни растения и животни;

•* навлизането в специално защитени или научни зони;

•* изхвърлянето на замърсители или отпадъци в Антарктида или антарктическите води;

•* вносът в САЩ на определени вещи от Антарктида;.

Нарушението на Акта за опазване на Антарктида носи глоба от 1000010 000 долара и 1 година затвор. Отделът за скъпоценности, търговия, транспорт и Министерството на вътрешните работи си поделят отговорностите. Актът изисква експедициите от САЩ до Антарктида да бъдат оповестени предварително в отдела за Океанографски и полярни дела в щатския департамент, който докладва до останалите държави, както е според Антарктическия договор.

През 2006 година полицията на Нова Зеландия докладва за нови юрисдическиюридически искания, като ги защитава от потенциални американски свидетели, които са отказали да свидетелстват относно смъртта на Австралийскиавстралийския астрофизик Родни Маркс, по време на научното му изследване на севернияСеверния полюс през май 2000г2000 г. Д-р Скот умира, докато прави изследване в американската база Амундсен„Амундсен - СкотСкот“. Преди да бъде направена аутопсията се твърди, че смъртта е настъпила по естествени причини., но самата аутопсия в Нова Зеландия разкрива, че д-р Маркс умирае починал от метанолово отравяне. Новозеландската полиция продължава разследването. По време на интервютата за медиите отговорникът по разследването критикува националната научна фондация и изпълнителятизпълнителя Райтеон за отказ от съдействие по повод разследването.

Ювноафриканските закони се прилагат към всички южноафрикански граждани на Антарктида и са обект на юрисдикцията на съда на магистратите в [[Кейптаун]]. поПо отношение на нарушаването на Антарктическия договор и съответните споразумения, Южна Африка също прилага юрисдикция над гражданите на Южна Африка и членовете на експедиции, организирани от държавата.

[[Категория:СтуденаМеждународни войнадоговори]]