|
В [[романски езици|романските езици]] мъж роизлиза от латинската дума ''hŏmine(m)'', nom. ''hŏmo''. Означава земя или почва, което сочи връзката му със земята<ref>Fonte testuale dal Dizionario Garzanti della Lingua Italiana; Lemma: Uomo; on-line previa registrazione all'indirizzo http://www.garzantilinguistica.it/it/dizionario/it/lemma/70b8fc04d99430a5f381ae5e65706ef20b2efa73</ref> Самата дума на латински обаче е „vir“ и в буквален превод значи възрастен представител от мъжки пол. На [[гръцки език|гръцки]] думата е ἀνήρ, (''anēr''), gen. ἀνδρός (''andros'') и по значение наподобява на латинското ''vir''. От тук идват и редица термини използвани в съвременната наука - [[андрология]], [[андропауза]], а също и [[антропология]].
{{факт|
'''Алтернативна етимология на българското понятие "мъж".'''
Съществува по-опростена, по-близка като форма и много по-стара етимология, която е (пра)българска, а не „общославянска”, доколкото се намира в райони, където са живели (пра)българите. Тя изхожда най-напред от шумерското понятие „'''мес” / „меш” / „миш”''', означаващо '''„мъж, мъжки, млад мъж, син, герой”'''. Свързано с него е шумерското „мах” / „маг” – „голям, велик”. При шумерите (или в някои от диалектите им) е имало и носово произношение (''Introduction to Sumerian Grammar, Daniel A. Foxvog, http://home.comcast.net/~foxvog/'') като в старобългарски и българските диалекти , така че българската форма „мънж” / монж” не представлява пречка, а потвърждава шумерското сходство.
Понятието се открива и в авестийски като '''„маша” – „мъж, човек”'''. Потвърждение на българския му произход е езикът на дардите в Хиндокуш, в който се намират същите диалектни форми като българските: '''„мъж”, „маж”, „моч”, „монж”''' (''Златният фонд на българската древност, Петър Добрев, Тан Нак Ра, София – 2005''). Много важен (пра)български белег е присъствието в този и сродните му езици на звук „Ъ”, като в българския. Понятието може да се свърже още с иранското „мука” (семейство), осетинските „муга” (семейство), „мугаг” (семе, род) и др., като произход от мъжа – оплодител и родоначалник.
Сродни с „мъж” български понятия, са '''„може”, „мога”, „мощ”, „могъщ”, „мощен”''', еднакви с шумерското „маха” и индоиранското „мага”. Може да се посочи и диалектното „мъка” (общо название на семената от зърнени култури), сходно с осетинското „мугаг” (семе).
При тази етимология формата на понятието напълно съответства на българската и не се налага да се търси начин за превръщне на корени от рода на „мар” и „ман” в „маш” / „мъж”, което е много проблематично.|2012|10|08}}
== Възраст ==
|
