Отваря главното меню

Промени

м
Въпреки че терминът „3D“ e повсеместно използван, важно е също така да се отбележи, че наблюдаването на двойки 2D изображения е видимо различно от показване на изображение в три пълни измерения. Най-забележимата разлика е, че при триизмерните екрани, движейки главата и очите си, човек няма да получи, така да се каже, „повече информация“ за триизмерните обекти. [[холограма|Холограмни]] или волуметрични дисплеи нямат подобно ограничение. Подобно на [[технология]]та за звуковъзпроизвеждане, при която е невъзможно пресъздаването на триизмерен [[звук]], така, че да звучи през двойка звукоговорители, не бихме могли да наречем двойни 2D изображения „триизмерни“. [[Термин]]ът „стереоскопичен“ e точният, но „по-обременителен“ термин от общоприетото название „3D“, утвърдено след десетки години неправилна употреба. Макар че повечето стереоскопични дисплеи не могат да бъдат класифицирани като триизмерни, всички триизмерни са стереоскопични, защото срещат [[критерий|критериите]] за такива.
 
Повечето 3D дисплеи използват създадения през 1838 г. от [[Чарлз Уитстоун]] стереоскопичен метод за предаване на изображение в три измерения.<ref>Уилям Уелинг. Photography in America, стр. 23</ref> Уитстоун използвал стереоскопа си с [[рисунка|рисунки]], защото по това време още не е била открита [[фотография|фотографията]]. Ето какво казва самият той <ref>[http://www.stereoscopy.com/library/wheatstone-paper1838.html Contributions to the Physiology of Vision]</ref>:
[[File:Charles Wheatstone-mirror stereoscope XIXc.jpg|thumb|Огледалният стереоскоп на Уитстоун]]
 
 
{{цитат|С илюстративни цели съм използвал само контурни фигури. Ако бях използвал сенки или оцветяване, на някого би могло да му хрумне, че ефектът е частичен или цялостен поради една или друга причина, докато по този начин няма място за съмнение, че ефектът на изпъкванетой се дължи на едновременното възприемане на две монокулярни проекции, по една на всяка ретина. Ако се изисква изобразяването на обекти, които имат значителни прилики с реалните, сенки или оцветяване могат да бъдат използвани за подсилване на ефекта. С малко старание един художник ще може да нарисува и оцвети две компонентни рисунки, които да представи на някого и в резултат да постигне перфектна идентичност с реалния обект. Цветя, кристали, бюстове, вази, инструменти и др. могат да бъдат представени по този начин, за да изглеждат като истински.}}