Охридска архиепископия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
Независимостта ѝ от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] е уредена до [[1020]] г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху териториятя на цяла [[България]], без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.<ref>Българската християнска цивилизация и българските манастири - [[Божидар Димитров]] ИК "Фондация Ком", С. 2001.</ref>
В изпълнение на тях първи архиепископ е определен българин - Иван, монах от манастира „[[Бигорски манастир|Свети Йоан]]“, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епрископиите е намален.
Известна е подарената от император [[Андроник II Палеолог]] на предстоятеля на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската афтокефална архиепископия]] плащеница, за употреба при благослужението в църквата [[Света София (Охрид)]]. На императорския дар е извезан надписa: {{цитат|Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог|}}.
Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история. Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога "[[патриарх]]" и има сведеня, че в [[14 век]] тази титла им е призната от Вселенската патриаршия.<ref>Българската християнска цивилизация и българските манастири - Божидар Димитров ИК "Фондация Ком", С. 2001.</ref>
| |||