Отваря главното меню

Промени

'''Мордвинците''' (''мордовци'') са [[народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското семейство]]. Към [[2003]] броят им е около 1 000 000 души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]].
 
Мордвинците се делят на две групи, говорещи на едноименните езици, ''[[ерзя]]'' и ''[[мокша]]''. Обикновено те не признават определението мордвинци и общата си етническа принадлежност. Етническата група '''каратай''' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордвински думи. Друга мордвинска група, '''терюхан''', живее в Нижненовгородска обастобласт и от [[19 век]] говори [[руски език]]. Тези две групи се самоопределят катос руския термин '''мордва'''.
 
== История ==
Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден Велес<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть - [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский]</ref>, мордвинците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородската]], [[Симбирска губерния|Симбирската]], [[Саратовска губерния|Саратовската]], [[Пензенска губерния|Пензенската]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са [[крепостничество|закрепостявани]] към [[манастир]]и и [[помещик|помещици]]. Те бягат и се заселват в средното поречие на [[Волга]], в Самарска губерния. Указ на [[Петър I (Русия)|Петър&nbsp;I]] изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория: Угро-фини]]
12 313

редакции